Което си беше вярно, но под теологична възбрана. Пенрик изхвърли наръча наточена стомана в дупката на нужника в дъното на градината и се върна при перголата. Войниците лежаха сгърчени и стенеха. Един смелчак посегна несръчно към глезена му, докато Пен го прескачаше, но не уцели. Пен сграбчи за туниката Велка-Тепелен-Някой-си — реши, че ще го нарича за себе си Велка — и го повлече към къщата. Твърде много хора бяха видели изпълненията му дотук. Следващият разговор трябваше да се проведе на четири очи.
При предния атриум имаше нещо като просторен килер, достатъчно далече от градината, за да не ги чува никой. Пенрик остави Велка по гръб на пода, седна на корема му и докосна с палец устните си — това беше молитвата му за късмет. Неговият бог, спомни си той, отговаряше и за добрия късмет, и за лошия. Наведе се напред между сгънатите си в коленете крака, усмихна се и каза:
— Удавен, викаш.
Дез изръмжа на глас, спомнила си преживяното.
— Тъмничарите докладваха, че си се удавил в килията и са изхвърлили трупа ти в морето — каза Велка през зъби. — Черепът ти беше счупен. Трябва да си мъртъв. Двойно!
— А Арисайдия трябва да е сляп, мда. Колко много загадки.
— Никаква загадка няма. Ти си избягал, а онези глупаци са излъгали, за да прикрият провала си и да избегнат наказание.
— Е, това е едно възможно обяснение. Но няма ли да е по-интересно, ако са казали истината?
Велка го изгледа яростно. Явно нямаше да се разприказва от страх, уви. Нито по друга причина.
— Толкова много неща мога да ти направя — размечта се Пен. — Да ти отнема слуха, както направихте вие с мен в онази ужасна килия… — Наведе се напред и сложи ръце върху ушите на Велка, после ги премести върху очите му. — Или зрението, както вие ме хвърлихте в мрак. — Седна отново с длани върху коленете си. — Кой ти е господарят?
— А твоят кой е? — попита на свой ред Велка. — Дукът на Адрия?
— Не бих казал. Той само ме е взел назаем, един вид. А когато заемеш от приятел ценна книга, не е редно да я захвърлиш с лека ръка в кенефа. Но стига за това. — Хрумна му, че ако от Адрия са отправили запитване за изчезването му, вероятно са получили в отговор официалната версия и докато не се върне лично да я опровергае, ще го смятат за мъртъв. „На Копелето сълзите, какво ще стане с книгите ми?“
„Пен, той научава от този разговор повече от теб — оплака се Дез. — Съсредоточи се!“
— Така че кое да е? Ушите? — Пен ги плесна, но без да причини нараняване. Опита се да наподоби отегчено-отвратената физиономия на Велка, когато негодникът бе вдигнал нож да ослепи повторно Арисайдия, като едновременно с това се съсредоточаваше за деликатната задача да притисне най-изящните нерви в тялото, без да го повреди необратимо. Подозираше, че погледнат отстрани, прилича на човек със запек. — Или… — прокара ръка над лявото око на Велка и се прицели внимателно в невидимата си мишена… щрак, — … и другото ти око?
Писъкът на Велка прозвуча съвсем искрено. Въпреки болката, която блокираше движенията му, той почна да се мята под Пен и да върти глава, което подсети Пен за Арисайдия и врящия оцет. Надяваше се и Велка да мисли за същото. Наведе се отново и изсъска:
— Кой ти дава заповеди?
— Министър Метани — изломоти Велка.
Метани беше сред най-приближените на императора и произхождаше от високопоставено и богато семейство, спомни си Пен от прочетеното и чутото в Адрия. Не се сещаше обаче дали и Метани, като други, доброволно или не чак толкова доброволно се е подложил на кастрация, за да спечели доверието на императора.
— И защо му е да съсипва най-добрия генерал на своя император? На мен това ми прилича на държавна измяна. Да не говорим, че е непростимо прахосничество на талант.
— Арисайдия беше опасен за всички ни — изхриптя Велка. — Прекалено независим. Прекалено харизматичен. Превърна се в притегателен център на военни конспирации. Не можахме да проникнем в заговорите, които целяха да го издигнат, затова създадохме своя конспирация, която да постигне същия резултат.
Което, като си помислиш… Пен вече беше чул от Арисайдия. Представлението му буксуваше на място. Дали онова, дето генералът бил прекалено „независим“, не означаваше, че е отказал да им играе по свирката?
— А не ви ли хрумна, че не откривате връзка между него и конспираторите, защото няма такава? Че не унищожавате един нелоялен човек, а създавате такъв?
— И да не е бил предател, скоро щеше да стане — озъби се Велка. — И тогава щяхме да го спрем още по-трудно и на по-висока цена.