Пен изкорми кесията на Пригос и с помощта на съдържанието ѝ нае най-малката и лека карета в обществената конюшня, теглена от четири коня и карана от кочияш, който да язди едно от двете водещи животни във впряга, така че да не чува какво си говорят пътниците отзад. На брата и сестрата обясни, че така ще може да продължи лечението в движение, но решителното предимство на каретата беше уединението, необходимо му за следващия етап на преговорите. Който щеше да е не просто деликатен, а труден и дори опасен.
Защото преди да са стигнали Скирос, на още сто и осемдесет мили по пътя, Пен трябваше да убеди някак Арисайдия и Найкис да завият с него на изток към морския бряг. Оттам да намерят кораб, с който да стигнат до остров Корфара, а оттам — до Лоди в Адрия. А ако не успееше… „И да не успееш, с теб пак ще трябва да поемем на изток“ — каза Дез.
Арисайдия отказа да облече роклята на сестра си, но поне се съгласи, не без мърморене, да се увие в зеленото ѝ наметало, докато минат през странноприемницата и се качат в каретата. Веднага щом потеглиха свали наметалото, смачка го на топка и го тикна в ръцете на Найкис, която седеше до него.
— Да не си споменала някога за това!
Тя отвърна със сумтене, което не обещаваше нищо, а Пенрик видя колко вълшебно става кръглото ѝ лице, когато усмивката ѝ е достатъчно широка да вдълбае в него трапчинки. Арисайдия насочи гневния си поглед към Пенрик. Явно не му беше трудно да гледа него с яд.
Пенрик седеше на седалката срещу тях заедно с малкото им багаж. Настъпил здраво ножницата с меча, оставена на пода на каретата, той се зачуди как да подхване разговора. Разговор, неизбежно свързан с признание. Арисайдия неочаквано реши проблема му.
— Какво имаше предвид писарят на Пригос, Тепелен, Велка или който е там, когато каза, че е трябвало да си се удавил? Той те познаваше. Както и ти — него.
Пенрик се изкашля.
— А. Да. Точно по този въпрос мислех да поговорим. Отлагах го заради лечението ти. Исках да съм сигурен, че ще прогледнеш. Сега моментът дойде.
Арисайдия махна нетърпеливо с ръка, приканвайки Пен да съкрати въведението.
Пенрик направи свещения знак, потупа два пъти с палец устните си за късмет и се поклони лекичко.
— Нека ви се представя като хората. Аз съм просветен Пенрик от Мартенмост, до неотдавна придворен магьосник на покойната принцеса-архисвещена на този кантон. От година служа при архисвещения на Адрия. Който, поради факта че знам седонийски, както и заради други мои специфични умения, ме зае на своя братовчед дука в ролята на пратеник, който да отнесе в Седония отговора му на твоето писмо, с което го молиш за високо военно назначение в неговата администрация.
Найкис се ококори, а Арисайдия викна:
— Не съм писал такова писмо!
— Било е фалшификат, да. Велка го потвърди. От самото начало е било заговор. Велка, който пътува на същия кораб като мен от Лоди, ми отне съвсем автентичния отговор на дука веднага щом слязох в Патос. Знаеше, че аз съм пратеникът, но не и истинското ми име, нито, види се, истинското ми занятие. Макар че едва ли биха се отнесли различно с мен, ако ги знаеха. Пукнаха ми черепа и ме хвърлиха в бутилкова килия в крайбрежната крепост. В нощта след като са ослепили теб, мен се опитаха да ме удавят в килията. За да прикрият следите си, предполагам.
Найкис ахна.
— Как избяга?
Докато скучаеше край леглото на пациента си в Патос, Пенрик беше съчинил цяла научна статия, описваща новия метод, и сега едва не отвори уста да ги залее с подробности, но осъзна, че не са му задали този въпрос.
— С магия.
Арисайдия го изгледа гневно.
— Ами! Сигурно са го пуснали. Или защото е техен шпионин, или като невинен инструмент да ме държат под око.
Пен се засегна и отвърна троснато:
— Щом толкова искаш да знаеш, изчаках водата да напъни килията наполовина, превърнах част от нея в лед и се покатерих на него, за да стигна до дупката в тавана.
— Не го вярвам това! — изсмя му се Арисайдия. Найкис не изглеждаше толкова категорична.
Пенрик въздъхна.
— Минутка само… — Вдигна ръка пред себе си и събра пръсти. С облекчение установи, че Дез е била права за водата в пустинята, или поне в Седония, когато миниатюрното количество студ постепенно се втвърди в малко зърно лед. Пен се наведе напред, хвана ръката на Арисайдия и пусна леденото парченце в шепата му. Арисайдия побърза да тръсне ръка. За всеки случай Пенрик направи по-голямо зърно лед и за Найкис, която бе така добра да реагира със страхопочитание… а после изведнъж се наведе и го близна.