Късно през нощта Найкис се събуди и видя Пенрик да намята горната си дреха — и тримата си бяха легнали облечени — и да се измъква на пръсти в сенките. Аделис хъркаше. Дали магьосникът не беше решил да тръгне за Адрия посред нощ? Възможно ли бе да планира някакво закъсняло предателство? Силно разтревожена, Найкис нахлузи обувките си, наметна плаща си и го последва.
Той излезе тихо през вратата на странноприемницата. Найкис изчака мъничко и също излезе, притисна гръб към стената и се огледа къде е. Зърна го под слабата светлина на луната, вдигна качулката си и тръгна след него.
Пенрик пресече един павиран площад и изчезна под колонадата на храма отсреща. Найкис изчака да чуе второто изскърцване на тежката врата, после се затича да го настигне. Какво търсеше той в храма?
Беше оставил вратата открехната. Найкис я отвори без звук и хлътна в сенките. Луната, почти пълна, изливаше светлика си право в свещения атриум и скъсяваше синята сянка на огнения амвон. Няколко червени въглена още светеха в пепелта. Очите ѝ се нагодиха и Найкис видя Пенрик да обикаля от олтар на олтар. Правеше свещения знак, отваряше кутиите с приношения, които би трябвало да са заключени, и прехвърляше монетите в кесията си. Което обясняваше как е финансирал начинанията си след бягството от бутилковата килия, ако не се броеше преджобването на провинциални бюрократи. Пропусна кутията за приношения на Майката, макар да направи свещения знак и да сведе глава като пред другите олтари.
При кутията на Копелето промърмори под нос:
— Хм. Тук явно те обичат повече. — Взе парите, но вместо само да се поклони, падна на колене пред олтара с бялата покривка. Вдигна ръце с длани нагоре в молитва, а минутка по-късно се просна на плочките с разперени ръце в знак на най-дълбоко смирение. Или в резултат от смъртна умора.
Възцари се пълна тишина. Но не за дълго, оказа се, защото след малко Найкис го чу да мърмори:
— Кого заблуждавам, мой най-любезни или най-жестоки господарю. Ти никога не ми отговаряш. — Гласът му стана кисел. — Само глупак може да привлича вниманието му. Хич не ни трябва. Сериозно.
Найкис не би искала да прекъсва молитва, но това звучеше повече като спор. Приближи се и седна с кръстосани крака до… лекаря, магьосника, свещения? В кое от многобройните си качества се беше проснал в такова безнадеждно смирение?
Той се претърколи по гръб и я стрелна с усмивка. Не изглеждаше изненадан.
— Здрасти, Найкис. Дошла си да се помолиш?
— Може би.
Пенрик кимна към олтара с бялата покривка.
— Той е и твой бог, нали? Май те чух да казваш нещо такова, докато още бяхме в Патос.
— Понеже никой от другите не отговаря на молитвите ми, да.
— Моите съболезнования.
Не беше сигурна как да разбира това.
— Исках да говоря с теб. Хрумна ми друга идея, докато пътувахме.
— О?
— Вместо Аделис да идва с теб в Адрия, което той няма да направи, защо ти не дойдеш с нас в Орбас?
Пенрик издаде тих звук, който не ѝ подсказа какво мисли за предложението ѝ — беше по-скоро като охкането на човек, когото са ударили с юмрук в корема. После магьосникът свъси вежди.
— Арисайдия одобрява ли тази твоя идея?
— Сигурна съм, че ще мога да го убедя — каза Найкис, без да е докрай убедена в думите си. — Щом се установим там, Аделис ще ти помогне да си намериш добра служба. Може би дори като придворен магьосник.
— Дукът сигурно си има придворен магьосник. Точно така изгубих последната си служба. Когато принцесата-архисвещена Люен внезапно почина, заместницата ѝ си доведе свой доверен магьосник от Изтокдом. Предложих да остана, без да се бъркам в делата им, като безмълвна мишчица сред книгите си… даже не бях завършил последния си превод… но явно никой не вярваше, че в двореца има място за два демона на хаоса. Дори и самите демони.
Чакай, последното не беше ли изречено с другия му глас? Пенрик продължи да разказва спомените си, вперил поглед в нощното небе, ограничено от отвора над вечния огън.
— Постараха се всячески да ме прехвърлят към ордена на Майката в Мартенмост, който, за разлика от двореца, даваше мило и драго да ме получи. Идеално, нали? Всички са доволни, без мен. Никой не бива да погребва две майки за една година.