Той се подсмихна.
— Птицата на мъдростта. Мадам Сова. Прав беше брат ти.
Да, и в тази връзка — какво щеше да стане, ако Аделис се събуди преди да са се върнали?
— Трябва да се връщаме. Ако си приключил тук.
Той се огледа замислено.
— Понеже никой не говори, освен нас, явно съм приключил.
Изправи се пъргаво и ѝ подаде ръка да ѝ помогне да стане.
13.
Пенрик хвана под ръка Найкис… мадам Катаи, докато вървяха в мрака към странноприемницата. Потръпна при мисълта, че го е проследила до храма сам-самичка посред нощ в непознат град.
„Разстоянието не е голямо“ — отбеляза Дез.
„Дез, просто… не ме излагай пред тази жена, става ли?“
„Защо, предпочиташ сам да се излагаш? — Пен остана с впечатлението, че е изсумтяла. — Щом аз мога да те слушам как вехнеш по нея, значи и тя може. Пък току-виж дало плод.“
Сякаш не беше достатъчно зле, че си беше излял душата пред Найкис.
„Има пречки. Като се започне с храмовата ми клетва пред архисвещения на Адрия.“
„Богът ти е еднакъв навсякъде — в Адрия, в Седония… че и в Орбас.“
„Ако не си забелязала, моят бог току-що отвърна с мълчание на молбата ми за напътствие. Както винаги. И навсякъде. Което в известен смисъл потвърждава тезата ти, предполагам.“
„Да бе. Молиш се за напътствие и миг по-късно това прекрасно дете идва и сяда на пода до теб. Реших, че ще те потупа по главата. Макар че един удар с талпа би свършил по-добра работа, не че някой ме пита. Ти какво очакваш от Него, писмо с подпис и печат по нарочен куриер? Парад с тромпети?“
Пенрик каза колебливо:
„Значи я харесваш? Рядко харесваш жените, с които се, ъъ, срещам.“
„Защото те не ме харесват. Но тази ми изглежда готова да се учи. Виж, за брат ѝ не съм толкова сигурна.“
„Мислех, че е радост за очите ти.“
„Да, докато не си отвори устата. Много е груб.“
„Срещали сме и по-груби. Според мен може да се научи. Дай му време.“
„Време, с което по план не разполагаш? Противоречиш си, Пен.“
Той се усмихна невесело.
„Ако искаш последователност, значи е трябвало да дам клетва на друг бог.“
Влязоха в странноприемницата и стълбите заскърцаха под стъпките им. Под прага на стаята им се лееше слаба оранжева светлина. Влязоха и завариха Арисайдия седнал на единствения стол в стаята да ги гледа гневно, очите му бяха като червени искри на слабата светлина от лоената свещ. Държеше на коленете си оголен меч.
И каза тихо и заплашително:
— Къде бяхте?
Сигурно се беше разтревожил, като се беше събудил сам в стаята. Заради сестра си, макар че нейната липса Пен не беше планирал. Добре поне че не беше хукнал да ги търси из града.
— В храма — отговори той, също толкова тихо.
— По това време на нощта?
— Боговете чуват молитвите ни по всяко време.
— Всъщност — каза Найкис, докато сваляше наметалото си и го окачваше на един пирон на стената, — го заварих да опразва кутиите за приношения.
Арисайдия го прикова с гневния си поглед.
— Утре искаш да наемем коне, нали? — каза Пен.
— Боях се, че ще трябва да откраднем коне като войска на вражеска територия — призна неохотно бившият генерал. — По-добре ще е да ги купим, разбира се — добави саркастично, — понеже така няма да оставим свидетели.
— Мислел си да ги откраднем? — каза Найкис и вдигна вежди. Хвърли кос поглед на Пенрик. — Трудно ми е да си представя Седония като вражеска територия.
— Тук няма да намерим коне за продан посред нощ. — Арисайдия въздъхна, после стана. — Хайде да лягаме.
Прибра меча в ножницата, но не пропусна да стрелне Пенрик с гневен поглед, преди да духне свещта и да си легне.
Пен се изопна на дюшека и се замисли възможностите си.
Не че бяха много. Един път се отклоняваше на изток от Скирос към морето, друг водеше на запад и се свързваше с мрежата пътища около столицата Тасалон. Тесен местен път се провираше на юг между възвишенията и се разклоняваше в черни пътища и пътеки през скалистите проходи към съседната провинция. Оттам карета не можеше да мине, нито друго возило. Следваха още стотина мили през съседната провинция до следващата планинска верига. Отвъд нея се простираше Орбас, чиито съседски отношения със Седония варираха през вековете от търговска и политическа зависимост през съюзничество до спорадични войни, а понастоящем дукът се опитваше да води политика на неутралитет. Тасалон с радост би превърнал съседа си в своя провинция, която да пълни хазната му с данъци, ако императорът нямаше по-належащи проблеми другаде — Адрия на изток, Рокнарийските княжества по северното крайбрежие и русилийците на югозапад.