— Градската стража едва ли ще ни остави да седим тук след вечерния час — отбеляза той. — Ако Соси е като другите гарнизонни градове, значи стражарите са в постоянна война с младите войничета от казармите и ще обикалят улиците, вместо да дремят някъде на завет.
— Значи ще са заети другаде и няма да се занимават с нас — предположи обнадеждено Найкис.
Пенрик си представи как изглеждат тримцата отстрани. Седнали на пейка в тъмното като дебнещи пройдохи, които само чакат да оберат някоя къща. Което, като си помислиш, беше самата истина. Ако ги арестуваха, щяха да нощуват безплатно в затвора, но по-късно щяха да платят за краткотрайното удобство по друг, крайно неприятен начин.
Рехава навалица от местни хора се беше събрала под колонадата при входа на храма. Дръпнаха се да направят място на двама дякони, които излязоха, отвориха широко вратите и запалиха лампи високо от двете страни на входа. Скоро след това по една от страничните улички се появи погребална процесия — двама слуги в ливреи носеха фенери на дълги прътове, шестима мъже с мрачни лица превиваха рамене под носилката с покойника, а след тях прииждаше шумна група роднини в импровизирани траурни одежди. Вместо да влязат в атриума на храма, всички спряха при входа. Слабото сияние на свещения огън се разгоря и светлината му се разля през вратите. След още няколко минути друга процесия се появи от друга улица. Тяхната носилка беше отрупана с гирлянди от цветя. Двете процесии се събраха пред входа, нащрек, след което подравниха носилките и ги вкараха рамо до рамо в храма.
Появи се и взвод от градската стража. Половината влязоха вътре, другите застанаха на пост пред затворените врати. Откъм свещения атриум се чу погребална песен, изпълнена от пет гласа, и отекна зловещо в каменните стени. Песните, спомни си Пенрик, се считаха за особено подходящо приношение към боговете, понеже бяха дар на чист дух. Навалицата под колонадата не се пръсна. Хората сякаш се подготвяха за дълго чакане. Пенрик не можеше да реши дали това е добре, понеже им позволяваше да се смесят с тълпата, или зле, заради допълнителните стражи, които нямаха друга работа, освен да оглеждат площада и да стигнат до логичния извод, че странниците на скамейката нямат място тук.
След дълго напрегнато мълчание Найкис най-после каза:
— Ще ида да разбера какво става.
Загърна се с вдовишкото си наметало и тръгна към колонадата. Аделис и Пенрик се напрегнаха едновременно, но хората пред входа на храма изглеждаха кротки, а от тях тримата Найкис най-малко се набиваше на очи. Найкис се заприказва с някакви жени по края на навалицата. Твърде дълго си приказваха, скоро реши Пен. Накрая Найкис все пак тръгна обратно към тях, дискретна тъмна фигура на фона на поръбените със светлина сенки при входа. Махна им да ѝ направят място и седна помежду им с въздишка.
— Ще продължи цялата нощ. — Двойно погребение след двойно самоубийство. Истинска трагедия. Младеж и девойка от два враждуващи рода се влюбили и понеже не им разрешили да бъдат заедно в живота, решили да се съберат в смъртта.
— Голяма глупост — каза Аделис. Пен стисна устни, за да не му напомни, че едва преди десетина дни самият той беше склонен да потърси този изход от тегобите си.
Найкис вдигна рамене.
— Явно са били много млади. Така или иначе, магистратите и свещените в Соси наредили на двете семейства да се молят цяла нощ за душите им. Както и за прошка, задето са ги подтикнали към самоубийство с глупавата си вражда. Хората, изглежда, смятат, че до сутринта роднините на двамата покойници или ще са се помирили, или окървавеният храм ще е пълен с трупове. Останах с впечатлението, че на магистратите не им пука особено кое от двете ще се случи.
— Е. — Аделис се почеса по тила. — Явно ние няма да спим в храма. — Свъси вежди. — А не искам Найкис да спи на улицата.
С това Пенрик беше съгласен. Самият той предпочиташе да намерят убежище някъде нависоко. Благодарение на Дездемона виждаше в тъмното и търсенето нямаше да го затрудни, но виж, да накара другите двама да тръгнат с него, при това без да вдигат издайнически шум, нямаше да е лесно. Нощта беше безлунна и в по-голямата си част тесните улички тънеха в непрогледен мрак. Всички почтени граждани вече бяха по домовете си, значи по улиците бродеха само граждани от другия вид. Вярно, всеки негодник, проявил глупостта да посегне на обучен в храма магьосник, го чакаше ужасна изненада, а и Аделис едва ли щеше да се даде лесно. Но щеше да е много по-добре, ако престоят им в Соси мине без произшествия.