Пенрик се изкашля, за да заглуши кискането на Дездемона.
— Аа… не този вид услуги. Разбрах, че сте изправени пред злощастна епидемия от лични паразити. И преди съм помагал с отстраняването им в къщи като вашата. Аз съм храмов магьосник, просветен… Джуралд. — Направи свещения знак, чело, устни, пъп, слабини, сърце, по една точка за всеки от боговете, и потупа още веднъж устните си за Копелето.
В очите ѝ припламна интерес. Беше много красива жена на средна възраст, осъзна Пен сега, когато я гледаше отблизо. Роклята ѝ не беше провокативна, ако не се броеше широкият зелен колан с пришити перли, който стягаше кръста ѝ и подчертаваше приятно бюста.
— Твърде хубав си за просветен — възрази тя.
— Бих могъл да поспоря, привеждайки научни аргументи, но ще е по-бързо, ако просто ви демонстрирам уменията си. А вие ще прецените сама. — Озари я отново със слънчевата си усмивка. — Ако не се справя задоволително, няма да ми дължите нищо.
— А какво ще ти дължа, ако се справиш?
— Нищо особено, просто подслон за мен и двамата ми… — направи бърза сметка наум — слуги. Само за тази нощ. Замръкнахме в Соси без, ъъ, ресурсите, които се надявахме да получим тук, и се налага да импровизираме.
Жената присви очи.
— И защо не отидете в храма, о, просветен свещенослужителю?
Не му беше трудно да си представи какво вижда жената — рошав мръсен мъж, облечен като селяк и вероятно смърдящ подобаващо. Нищо общо с представата ѝ за свещен.
— Дълга история. — Която трябваше да измисли по най-бързия начин. — Имаше корабокрушение, а после… — И тогава си даде сметка, че разполага с по-добра. — Както сигурно знаете, храмът има друга спешна работа тази нощ покрай кръвната вражда между два местни рода.
— О — каза тя. — Да. Млади и глупави. Макар че старите глупаци са за бой. — Изсумтя. — Няма да кажа, че са си получили заслуженото, защото никой не заслужава да загуби детето си, но дано си научат урока сега, от боговете, след като отказаха да се вслушат в хората. Целият град е вдигнал ръце от простотиите им. — Отстъпи назад и отвори вратата.
Пенрик ѝ благодари и отиде да доведе Найкис и Аделис.
— Аз съм пътуващ магьосник-свещен, вие сте ми слуги и наскоро сме претърпели корабокрушение… някъде — прошепна той на скороговорка. — Затова нямаме нито багаж, нито пари. Разбрахме се да отърва къщата ѝ от, ъъ, насекоми в замяна на подслон за през нощта.
— Какви насекоми? — попита Найкис.
— Дървеници — натъртено каза Аделис.
— О? Аз пък, от разговора ѝ с перачката, реших, че са срамни въшки.
Пенрик преглътна кикота на Дездемона, докато Найкис минаваше наперено покрай него.
— Може да са и двете, но аз съм бич божи и за едните, и за другите. И помнете, че сте слуги. Уморени кротки слуги. Охранител и слугиня. Които не приказват много.
— За първото си прав — изръмжа Аделис и тръгна след сестра си. — Корабокрушение? Нали знаеш, че сме на осемдесет мили от най-близкия бряг?
— Ходили сме дълго — сопна му се Пенрик. Аделис явно мразеше актьорските превъплъщения, но ролята на охранител все щеше да му пасне повече от тази на вдовица. Стига да положеше поне малко усилие.
На прага Пенрик направи отново свещения знак и промърмори:
— Петимата богове да благословят и пазят този дом. — „Както и нас.“ Грижливо оскубаните вежди на стопанката литнаха нагоре. Дали пък не започваше да вярва поне малко на историята му?
Жената се обърна, взе един прът с кука от скобата му на стената, откачи с негова помощ фенера, затвори решително вратата и я залости.
— Вече няма нужда от фенер — измърмори тя. — Това обикновено го върши портиерът ни, но в момента е зает да носи вода. — И даде знак на гостите да я последват.
Къщата сигурно беше принадлежала на богато семейство, преди да се преквалифицира в бардак. Широки коридори и големи стаи. Архитектурата ѝ беше типичната за тази страна — каменен градеж, малък атриум при входа с мозаечен под и по-голям атриум с галерия на втория етаж, която водеше към редица стаи. Малка оградена със зид градина приютяваше кухнята, пералното и банята в отделна постройка. Градината си имаше собствен кладенец и в момента около него се въртяха хора, вадеха вода и я носеха към кухнята да заври под строгите нареждания на перачките. Общата атмосфера беше напрегната и изнервена. Сърбяща някак. Доста по-различна от обичайните вечерни сбирки, провеждащи се в тази градина, предположи Пен.
Диагностикът в него попита: