— А. Благодаря ви, просветен Джуралд. — Явно поне Найкис нямаше нищо против да влезе в роля. Усмихна се и прекрачи уверено в стаята, а Аделис я последва.
Ако се съдеше по кривата ѝ усмивка, Зире бе по-впечатлена от реакцията на Найкис, отколкото от театрото на Пенрик.
Найкис остави чантата и протегна ръка с торбата. Повечето дрехи вътре бяха мръсни.
— Може ли да се присъединя към перачките ви, мадам? Малкото дрехи, които спасихме при корабокрушението, отдавна имат нужда от пране.
— Разбира се. Слез, когато си готова.
Женски глас извика Зире някъде отдолу и тя се намръщи.
— Идваме след минутка — каза ѝ Пен и тя кимна и излезе с бърза крачка към поредната домашна криза.
Пен затвори вратата след нея. На умивалника имаше леген и кана и той се възползва от възможността да наплиска лицето си и да си измие ръцете, като същевременно каза на спътниците си:
— Аделис по-добре да стои в стаята. И трябва да уточним историята си. Къде е потънал корабът ни?
— Гарванов нос е най-логичното място — предложи Аделис.
— Добре. Значи аз съм потеглил от Тригони с идеята да заобиколя до… — Пенрик си представи картата на крайбрежието, — до Тасалон. След злополуката не съм искал да се кача отново на кораб, а и никой капитан не би ме взел заради суеверието, че магьосник на борда носи лош късмет.
— Което се е доказало на практика — измърмори Аделис.
Пенрик не му обърна внимание и продължи:
— И затова сме поели по суша. Вие двамата сте с мен от скоро. Което ще ви позволи да отговаряте с „не знам“ на повечето въпроси, свързани с моя милост.
— Наел си ни в Тригони — предложи услужливо Найкис. — Искали сме да се приберем в Седония, затова сме се съгласили да ти слугуваме почти без пари. Пак ли ще сме съпрузи?
— От доста време се представяте за такива. Добре ще е да го променим. Брат и сестра?
Найкис, коленичила на пода да сортира мръсните дрехи, кимна.
Аделис скръсти ръце и го изгледа скептично.
— А ти защо пътуваш?
— По работа на храма — бързо отвърна Пенрик. — Която, естествено, не съм обсъждал с вас. Вие смятате, че съм…
— Шпионин? — подхвърли с широка усмивка Найкис.
— Идиот? — предложи Аделис.
— Лекар — попари полета на въображението им Пенрик. — Повикали са ме да лекувам някаква важна персона. Е, относително важна, да речем. Макар че обикновено е достатъчно да кажеш „по работа на храма“ и да погледнеш любопиткото отвисоко.
— Което само потвърждава някои мои отколешни подозрения относно храмовите служители — изсумтя Аделис.
Пенрик махна с ръка и се наведе да помогне на Найкис с дрехите.
— Не — каза тя и го плесна през ръцете. — Дез каза да не вдигаш тежко.
— Вече съм много по-добре — възрази Пенрик, но се изправи с празни ръце. — Е, аз да се хващам на работа. Колкото по-скоро започна, толкова по-бързо ще приключа. Вече едва се държа на крака. Не буквално — побърза да добави, когато Найкис го погледна разтревожено.
Аделис ѝ помогна да стане и да прихване купчините дрехи под мишници, после отвори вратата.
— Ще гледам да донеса някаква храна — каза Найкис.
— И да не се спънеш по стълбите — подметна след тях Аделис. — Или в езика на Пенрик.
Пенрик накара мадам Зире да го заведе във всички стаи на долния етаж. В къщата имаше удивително малко дървеници, но Пен накара Дез да унищожи пътьом всички бълхи, мухи, молци и яйцата им във всяко кьоше, шкаф, ракла и дреха, в добавка към основната им въшлива мишена. Почти всички обитатели на дома се бяха събрали в градината и пералното да помагат с прането, което позволи на Пен, застанал в тъмното отстрани, да ги освободи от неприятните им спътници повече или по-малко едновременно. „Направо да ти се стопли сърцето“ — припя щастливо Дез на път към съвършения баланс. Пен, завладян от нова идея, отхвърли любезно предложението на мадам Зире да го представи на клиентите и се дръпна още по-назад в сенките.
Подпрян със скръстени ръце на една колона в края на атриума, той подхвърли:
— Вие, за щастие, нямате паразити.
— Наистина ли можеш да видиш това? — Явно още хранеше съмнения. Като всеки предприемач, и тя без съмнение се беше сблъсквала с измамници и шарлатани и сега само чакаше Пен да се издаде.
Той кимна.
— Да поговорим някъде? Насаме?
Устните ѝ се дръпнаха в закачлива усмивка и тя поизправи рамене, готова за втората част от очакваната измама.
— Ела.
Заведе го в спалня на втория етаж, богато обзаведена и очевидно нейна, после отключи вратата на малък частен кабинет. Писалище, пера и мастилница, рафтове със счетоводни тефтери за сметките и данъчните справки, каса със здрава ключалка… явно това беше личното ѝ пространство. Зире запали няколко свещи и махна на Пен да се настани на една табуретка, завряна до стената, а самата тя обърна стола на писалището и седна срещу него.