Зире вдиша рязко и чак тогава си позволи да изстене.
— Това ли беше?
— Първата процедура. Утре ще я повторим, за да съм сигурен. Доколкото това е възможно. А по-късно ще трябва да направя разрез и да отстраня мъртвата тъкан, за да се избегне некроза и инфекция. — И да натъпче участъка с толкова горна магия, колкото плътта можеше да поеме, но тази част щеше да остане невидима за пациентката.
Тя кимна и си оправи дрехата. Пен с облекчение забеляза, че дишането ѝ постепенно се нормализира.
— Усещам го — каза Зире. — Това е добре, нали?
— Най-вероятно ще се подуе и болката ще се усили през нощта. Важно е да ми казвате какво усещате. Това ще ми помогне… — „Да се ориентирам какво съм направил“ едва ли беше най-подходящият начин да завърши изречението.
— Е… имаш ли някаква идея как да се преобразите до степен никой да не ви познае и как бих могла да ви помогна аз? Магията няма ли да свърши работа?
— Уви, това го има само в приказките. Добре би било, ако можех да се превърна в птица и да отлетя. Дори мантия-невидимка не мога да сътворя, но открих, че друг вид наметала могат да свършат горе-долу същата работа. — Пое си дъх. — Най-добре ще е да започнем от простичките неща. Дали случайно не ви се намира от онова женско бельо, което навремето наричаха „подплънка за дупе“?
— О! — Тя го измери с поглед и лицето ѝ грейна с чиста радост за пръв път, откакто се бяха видели. — О, да. Разбирам какво имаш предвид… О, обожавам маскарадите.
3.
Когато врявата покрай среднощното пране и къпане утихна и почти всички чаршафи и дрехи увиснаха на простори в градината да чакат слънцето, Найкис успя да се изкъпе, преди да се върне в стаята им. Завари Пенрик на балкона — беше се облегнал умислено на парапета, но щом я видя, се изправи с усмивка.
— Аделис заспа — каза ѝ той. — Още не се е възстановил напълно, нищо, че не му се вярва.
Найкис се запита дали това не се отнася в пълна мяра и за самия него. Изглеждаше изтощен. Влезе тихо в стаята, като се чудеше как ще поделят леглото този път. Оказа се, че мадам Зире е пратила да донесат два дюшека за слугите на пътуващия свещен. Аделис спеше на единия.
— Леглото е за теб — каза Пенрик.
— Не, по-добре ти легни там — каза също толкова тихо и тя. — Ами ако някой влезе? Ще има да се чудят защо си го отстъпил на слугинята си.
Той отвори уста да възрази, но Найкис вдигна пръст пред устните му и поклати глава. Пен погледна към Аделис и се въздържа от по-нататъшен спор. Пък и дюшекът беше с класи над купчината сено. Все още ги грозеше опасност, да, но тихото хъркане на Аделис от едната ѝ страна и поскърцването на пружините под тежестта на Пен от другата ѝ внушиха усещане за сигурност, което приспа тревогите ѝ, а скоро и самата нея.
Тази къща не се събуждаше със зората, за разлика от вилата в Патос, където цареше строг ред и която толкова много ѝ липсваше. Но малко след зазоряване на вратата се почука и една слугиня донесе вода за миене и закуска. Найкис ги взе от момичето и му даде нощното гърне. Изгълтаха с благодарност горещия чай, хляба и плодовете. Почука се отново и за изненада на Найкис този път не беше слугинчето, а самата господарка на дома.
— Просветен Джуралд. Банята е празна. Моментът е подходящ да се заемем със задачата, която обсъждахме снощи.
— С радост ще се включа, мадам — отвърна Пенрик.
— Нека и слугинята ти дойде. Не искам да си омажа ръцете с къна.
Всички тръгнаха след нея към малката баня през гората от простряно пране, което започваше да съхне в очакване на дневната жега. Аделис се съгласи да донесе вода срещу обещанието, че той ще е следващият. Изгледа ги намусено през рамо, когато го отпратиха да чака, докато му дойде редът.
Пенрик съблече ризата, с която беше спал, и започна да развързва панталоните си, но после спря.
— О, не исках да обиждам скромността ти, мадам Катаи, прощавай. Четири години преподавах анатомия на младоците и май приемам за облечен всеки, който има кожа на гърба.
Дори Зире вдигна вежди при това тъжно изявление.
Найкис се замисли над думите му. „Уф!“ Забеляза също, че магьосникът не се тревожи за скромността на другата жена.
— Просветени — въздъхна тя, — просто влизайте във ваната.