— Добре.
Изплакнаха го — Найкис се качи на пейката, за да излива ведрото отвисоко, — после Пенрик се натърка със сапун, после пак го изплакнаха и той се намести в дървената вана. Слабичък беше, но по-скоро строен и жилав, а не кльощав, доволно отбеляза тя. А кожата му беше млечнобяла навсякъде.
А после ѝ се удаде възможност да осъществи фантазията си, която не би признала дори пред заплаха от изтезания, а именно да измие тази негова удивителна коса. След това намазаха косата му с къна, което едва не разби сърцето на Найкис. Но пък измиха къната почти веднага и вълшебното сребристорусо се превърна в почти толкова вълшебно меднорусо, а не в червено, както се случваше понякога с къната. Зире изчака Пен да се подсуши добре с пешкирите, после му подаде тънък халат, а Найкис го накара да стисне сините си очи и внимателно боядиса веждите му. Собствените ѝ ръце се оцветиха в грозноват оттенък на оранжевото.
Зире се усмихна доволно.
— А, да. Цветът изглежда съвсем естествен. Така си и мислех.
— По-добре е от кафявата боя, с която се бях дегизирал в началото на това пътуване. Май ще е най-добре да не прекаляваме с нищо.
— Става за начало. Тая четина ще трябва да я махнем. Имаш ли си бръснач, или да използваме някой от нашите?
Чак сега Найкис съобрази, че го е виждала много пъти да бръсне Аделис, особено в началото, но не и себе си, макар от седмици да живееха кажи-речи неразделно.
— Имам си свой номер за това. Малко масло и някаква кърпа ще свършат работа.
Натри масло в брадата си, после я изтърка с пешкира и наболата четина като по чудо се прехвърли върху него. Това горна магия ли беше, или долна? Напрегна се, когато Зире прокара ръка по гладката кожа на лицето му.
— Леле. Това наистина върши работа. — Махна към гърдите му, покрити с фин златен мъх. — А сега и останалото.
— Ъъ. Всъщност смятах да скрия другото под дрехите. — Размаха ръка. — Дълги ръкави. Висока яка. И така нататък. Един вид скъпарска скромност.
— Ще видим за дрехите. Нямам много в този стил. Поне горната част на гърдите обаче.
Той се намръщи, но се подчини. И чак тогава Найкис осъзна, че дегизировката му няма да се ограничи до цвета на косата.
— Планирате да дадете на брат ми урок по актьорско майсторство, просветени?
— Нещо такова. Ще видим дали ще се получи.
Понеже беше с гръб към нея в момента, Найкис потупа с палец усмихнатите си устни в искрена благодарствена молитва към Копелето. А когато Зире прикани Пен да продължат насаме в стаята ѝ, Найкис изприпка след тях като усърдна слугиня.
Пътьом събра от простора бельото на Пенрик — окъсаните му ленени гащи почти бяха изсъхнали, — а когато вратата на стаята се затвори след тях, му ги подаде мълчаливо. Той се усмихна и ги нахлузи без бавене.
Стаята — нещо средно между кабинет и ателие, реши Найкис — беше красиво мебелирана, необходима привидност, която да поддържа цените високи. Найкис имаше нелоша представа колко струва поддръжката на домакинство с десетина служители и още толкова слуги, плюс харчовете по клиентите с преспиване. Чистотата и приятната мебелировка без съмнение имаха възпиращ ефект върху по-буйните клиенти, но без да вземат страха на по-стеснителните. Мебелите бяха семпли, основно ракли и необичайно голямо легло. Единственият по-личен щрих беше колекцията от пъстри маскарадни маски, закачени на една от стените.
На леглото бяха проснати женски дрехи и бельо. Зире накара Пен да стои прав, докато тя вдигаше една след друга роклите пред дългото му тяло и си мърмореше под нос — не, не… да, не… — и запращаше роклята на съответната купчина. Накрая взе от леглото две подплънки — нещо като дълги възглавнички с плътен пълнеж. Пенрик без колебание посочи по-тънката.
— Хм, да. Реших, че тесният ти ханш ще понесе повече, но май си прав.
Зире стегна връзките около кръста му, така че възглавничката да падне върху задника му и да го обгърне. Друга ивица плат нагласиха около гърдите му под мишниците и взеха да спорят колко точно да я подпълнят. И този път се спряха на малък размер.
— Ще трябва да поработим върху ръцете и краката ти. Подробностите са важни.
— Така е, мадам. — И с послушна усмивка Пенрик седна на пейката пред тоалетката с чекмеджета и огледало.
Зире се разрови в чекмеджетата и извади няколко лакирани кутии, пълни с повече грим и инструменти за разкрасяване, отколкото Найкис беше виждала на едно място в живота си. Зире ѝ нареди да се заеме с краката му, а самата тя се съсредоточи върху ръцете. Найкис отдавна не беше правила педикюр на друг човек, още от моминството си, когато с другите момичета си лакираха едно на друго ноктите, подражавайки сред много смях и закачки на майките и каките си. Е, беше се опитала да реже ноктите на Каймис, след като състоянието му се влоши, но онова беше много различно и не бе придружено от смях. Ако се съдеше по леката усмивка, разтеглила лицето на Зире, май и тя пазеше топли спомени за момичешки лудории.