Найкис вдигна изненадано очи.
— Какво?
— Не си ли мислила за собственото си бъдеще?
— Докато аз съм добре — вметна Аделис, — на Найкис нищо няма да ѝ липсва.
Пенрик се въздържа да отбележи, че понастоящем Аделис може да предложи на сестра си само малко ръчен багаж и риска на ожесточено преследване. Които делеше поравно с нея.
— Разбирам, но… — опита отново Пенрик. — Ти какво би искала за себе си? Ако имаше избор.
Стана му болно да я гледа как се опитва да осмисли непривичната представа за избор. Или как не успява да я осмисли.
— Каква е ползата от такива въпроси? — попита на свой ред тя. — Каквото и да ме чака на пътя, ще му мисля, когато се случи. — Жестът ѝ подсети Пен за скърбяща жена, която хвърля първата шепа пръст върху ковчег. Вече три пъти животът ѝ се бе преобръщал заради мъжете, от които беше зависела — първо внезапната кончина на баща ѝ, после бавната смърт на съпруга ѝ, а сега неприятностите на Аделис. Найкис стрелна с поглед брат си, но иглата в ръката ѝ не трепна. — Много обичах вилата в Патос. Дори се преструвах, че е моя. По-добре, че не беше, като си помислиш.
„Мечтае за своя къща?“ Така ли трябваше да тълкува думите ѝ?
„Повечето жени — отвърна Дез — рано или късно се размечтават за свой дом. Ако питаш мен, нещата нарочно са направени така, че да не могат да постигнат мечтата си, без да се обвържат с мъж.“
Две малки стаи в чуждо имение с изглед към канал можеха ли да минат за дом? На него му бяха предостатъчни, но сега изведнъж му се сториха твърде незадоволителна зестра.
— Няма да сме толкова бедни задълго — каза решително Аделис. Сляп оптимизъм или опит да вдъхне увереност на сестра си? По-скоро второто, реши Пенрик. Аделис също беше изгубил много покрай тази катастрофа, за малко да изгуби и зрението си. Е, поне беше прогледнал отново. Дали това не променяше начина, по който гледаше и на другите си проблеми?
Найкис вдигна рамене.
— Безопасността няма нищо общо с това колко си богат. Или беден. Или добър, или лош. Дори най-благочестивият човек може да загуби двореца си в миг, когато земята се разтресе или избухне пожар. — Изгледа намръщено ръкоделието си. — Може би истинската безопасност не е в корените, а в краката. Или в крилете. — Стрелна Пенрик с неразгадаем поглед.
Пенрик се сети онези птици, при които мъжките привличат женските, като правят красиви гнезда.
„Има и друг вид, при който мъжките висят надолу с главата от някой клон, пляскат диво с криле и пищят пронизително — услужливо добави Дез. — Може да опиташ това.“
„Не съм чак толкова отчаян. Все още.“ Макар че дори вила под наем не беше по джоба на храмов свещен.
„Но не и отвъд възможностите ти на магьосник, стига да не раздаваше услугите ни на безценица.“
„Способностите ни са дар от бога. Не е редно да богатея от тях.“
„Ами тогава отвори лекарска практика.“
Доброто настроение на Пенрик се стопи.
„Не.“
След кратка пауза Дез промърмори: „Извинявай. Не трябваше да те подкачам на тази тема“.
„Да.“ Пенрик вдиша бавно, за да се успокои. „Няма нищо.“
Стигна до края на ширита и стегна конеца на възел, като несъзнателно го направи с една ръка, техника, която му беше показал един колега хирург. Найкис го погледна с вдигнати вежди, после поклати глава и се върна към ръкоделието.
„А какво бих искал аз, ако имах избор?“ — запита се Пен. Имаше един очевиден отговор и той седеше пред него. Но изборът негов ли беше?
„Имаш много възможности — намеси се Дездемона. — Истинският въпрос е от какво би се отказал заради тях.“
Докато се занимаваше с дренажа на мадам Зире, Пенрик удължи уговорката си с нея — осигури още една нощувка за себе си и близнаците в добавка към дрехите и маските, като се съгласи в замяна да седне вечерта в галерията над атриума при входа и дискретно да обезпаразити онези пристигащи клиенти, които имаха нужда от това. Оказа се, че близо една трета от тях попадаха във въпросната категория. Влязла в новата си роля на лична камериерка, спретната в черния табард и с маската на лице, Найкис придружи сора Мира на това бдение в една ниша, запазена обикновено за слугинята, обслужваща горния етаж. Пенрик не беше сигурен кой кого пази от нежелано внимание, но клиентите на Зире бяха ангажирани с друго. Не на последно място с почесване.
Беше си изцяло долна магия и следователно евтина, несравнима с усилията, които Дездемона влагаше в собственото му недовършено лечение и процедурите на мадам Зире. Може би по-късно трябваше да се преоблече, реши Пенрик, и да се поразходи по покривите в търсене на по-едра плячка, върху която да излее натрупалия се хаос. Да не говорим, че трябваше да отскочи и до храма за попълване на бюджета. Къщата на Зире се превръщаше в съблазнително убежище, но не биваше да се задържат дълго тук.