— Съвсем добре съм си, благодарение на този господин — измърка Мира и Найкис я стрелна… него… тях… с още по-отровен поглед, който побърза да скрие, като наведе глава. Преглътна и овладя лицето си до степен, която подхождаше на разтревожена камериерка.
В този момент се появи мадам Зире, доста разрошена, и бързо пое контрол над нещата, а Пен се възползва от възможността да се слее с фона. Оказа се, че кавгата започнала, когато двамата младежи си харесали една и съща дама за вечерта, не за друго, а за да прецакат другия. Със строгия тон на майка, която праща непослушни деца по леглата без вечеря, Зире заяви, че никой от двамата няма да получи момичето и или ще се задоволят с дамите, които тя им посочи, или ще си тръгнат, без да им бъдат върнати парите.
— Ножовете ми! — възрази неразумно единият.
Ако им върнеха оръжията, дори на излизане, това означаваше идиотите да подновят боя на улицата.
— Мадам Зире — каза Пенрик, — ако позволите да предложа… Пратете слуга да отнесе оръжията на родителите им и да обясни защо се е наложило да им бъдат отнети. На сутринта младежите ще могат да поискат собствеността си, всеки от своя баща.
Двамцата пребледняха. Онзи, който стоеше прав, стрелна Пен с омраза, а седналият го изгледа с неприязън и страх едновременно. Чадро се ухили. Зире кимна одобрително и връчи ножовете на един слуга с указания да ги отнесе. Ядосани, но и стреснати, младежите тръгнаха към срещуположните стълбища на галерията, побутвани от момичетата, които Зире им беше избрала — повече заради здравия им разум, види се, и по-малко заради хубостта им.
— Надявам се после да ги изведете от къщата по различно време — прошепна ѝ той.
— О, да — кимна разсеяно Зире. — Благодаря за съдействието, про… сора Мира. — Обърна се и добави: — И на вас, генерал Чадро. Ако не беше бързата ви реакция, това можеше да свърши много зле.
Пенрик примигна. „Е, това обяснява някои неща…“ При този чин, при това видимо не от запаса, Чадро трябваше да е командирът на която там имперска пехота, по думите на Аделис, беше разквартирувана в местния гарнизон. Четиринайсета май. Богове… възможно ли беше с Аделис да се познават?
— Престоят ви тази вечер ще е за наша сметка, сър — добави Зире и се усмихна на генерала.
— Хм — каза той, — искам да… — Усмихна се на Мира и дръпна Зире към атриума. Пенрик наостри уши, но така и не чу тихия им разговор, само ги видя да хвърлят по някой поглед назад към градината. Зире на няколко пъти разпери безпомощно ръце и вдигна рамене. Чадро правеше недоволни физиономии. След още минутка приключиха тихия си спор и се върнаха. Зире изглеждаше притеснена, а Чадро — разочарован.
Генералът седна на пейката до Мира и смръщената му физиономия се смени с усмивка.
— Зире твърди, че сама сте си господарка, и ако искам да ви съблазня, ще трябва да го направя без нейна помощ.
— Така е. Трудно извоювах независимостта си и много държа на нея.
— Което е жестоко, от моя гледна точка. Трябва да разчитам само на чара си, а този ресурс при мен е в недостиг. Ако умеех да съблазнявам жени, нямаше да съм от най-доходоносните клиенти на Зире.
— Не си го слагайте на сърцето, сър. В Соси едва ли има мъж, който да задържи вниманието ми.
Чадро я изгледа косо и каза:
— Бих могъл да опитам все пак.
Тя се усмихна и го погали по бузата. Пенрик, решил да сложи край на този проточил се флирт, наведе глава към генерала и му пошушна конспиративно на ушенце:
— Няма смисъл. По това време на месеца съм принудена да си взема няколко дни почивка. — Така, това трябваше да реши проблема, без да засегне чувствата на генерала. Той тъкмо се отдръпваше доволен, когато Мира добави: — Макар че знам няколко приятни начина да заобиколя това затруднение. Стига мъжът да се остави изцяло в ръцете ми.
„Мира!…“
— Не се сещам за по-приятна участ — промърмори Чадро — от тази да се оставя на вашата милост, сора Мира. — И вдигна отново ръката на Мира към устните си за нежна целувка и на Пен изведнъж му хрумна, че уж ниското самочувствие на генерала е добре отрепетирано представление също като неговото. А и човек с неговата външност със сигурност имаше силна мотивация да усъвършенства чара си.
— Ако сте искрен — каза Мира, — значи бихте могли да ме забавлявате не по-зле, отколкото аз бих могла да забавлявам вас. И така да компенсирате евентуалните липси в договорката ни.
— О — прошепна Чадро, — искрен съм, уверявам ви.
— Тогава се разберете с мадам Зире да ни даде стаята си и обещавам да ви покажа лодийски тайни, които са превръщали дукове в роби.