Чадро скочи и тръгна с бърза крачка към Зире, която разговаряше с една слугиня при вратата на кухнята.
„Мира, какви ги вършиш? — попита паникьосано Пенрик. — Полудя ли?“
„Хайде, хайде, Пенрик — отвърна тя. Звучеше почти като Рухия, отривисто и прагматично, макар да предлагаше откачени неща. — Изтърпяхме куп твои креватни лудории през годините. Сега ти ще търпиш. Справедливо е, не мислиш ли? — След миг добави: — А и хем ще научиш нови неща. Ученият в теб би трябвало да е доволен.“
„Не можем да останем затворени в една стая с него!“
„Напротив, смятам да го затворя в една стая със себе си. Взех му мярката още през първите пет минути, Пенрик. Довери ми се. Ти няма да свалиш и една дреха, той ще е щастлив, а малкият ни проблем с финансирането на следващия етап от пътуването ще се разреши от само себе си.“
Аргументът, че смята да обере храма за тази цел, едва ли щеше да прозвучи убедително, предвид че нямаше гаранция какво ще открие в кутиите за приношения. А и му липсваше морална висота.
Найкис се наведе над рамото му и прошепна разтревожено:
— Пенрик, какви ги вършиш?
— Мира има план — прошепна той. От опит знаеше, че Мира често има планове и идеи, някои от тях откровено скандални. — Все пак тя е експертът по тази част…
Зачуди се дали да не предизвика гласуване сред десетте личности, които съставляваха неговия демон на хаоса, но по креватните въпроси гласуването често се израждаше в какофония. Просветена Рухия обикновено подкрепяше Мира в подобни дебати, Васия от Патос — също. Двете лекарки, Амберейн и Хелвия, неизменно вземаха Пенрик на подбив. Просветена Аулия от Бражар винаги гласуваше въздържала се, макар че май нямаше нищо против положителния резултат. Рокнарийката Умелан мразеше мъжете по принцип и не без основание. Рогаска не проявяваше интерес. Седонийките Литикон и Сюган, първите човешки ездачки на Дездемона, бяха станали почти неразличими след две столетия, макар Пен да подозираше, че Сюган е харесвала жени. „И аз харесвам жени, проклети да сте!“ Лъвицата и кобилата, слава на боговете, никога не се включваха в спора — като разгонващи се създания, те явно не разбираха сложния танц на човешките сексуални отношения. Откровено казано, той понякога им завиждаше, сега включително.
Чадро се върна със Зире, която подтичваше след него ококорена.
— Сора Мира — каза тя колебливо, — сигурна ли сте? Уверявам ви, че гостоприемството ми не зависи от услуги, които… не са ви по сърце.
Мира я удостои с най-слънчевата усмивка на Пенрик. Зире отстъпи и вдигна ръка към гърлото си, а разтревоженият Чадро издаде звук като човек, когото са ударили с юмрук в корема.
— Уверявам ви — каза Мира и Пен предположи, че множественото число включва всички присъстващи, — че всичко ще бъде наред.
Зире вдигна немощно ръце, сякаш да каже „ти си знаеш“, и ги поведе към стълбището. Найкис изприпка по петите им. Когато Зире отвори вратата на своята спалня, Мира попита:
— Зире, случайно да имаш копринени шалове или нещо подобно? За предпочитане подобно — коприната прави лоши възли.
— Най-отгоре в онази зелена ракла. Има и, ъъ, други неща, които може да се окажат по-удачни.
— Отлично. — Мира влезе в стаята като кралица в тронна зала. Чадро я последва с обнадеждено любопитство, досущ верният генерал на кралицата, заклел се да ѝ служи вечно.
„Мира, това е лудост“ — оплака се Пенрик, на крачка от откровения ужас. Онези части от него, които не бяха толкова ужасени, май се канеха да наблюдават развоя на събитията като публика на състезание по стрелба с лък.
„Ни най-малко — ведро каза Мира. — Към края на кариерата си в Лоди превърнах възрастните господа в своя специалност. Наричаха ме Възкресителката. Очаквах, че доходите ми ще спаднат с напредването на собствената ми възраст, а те се увеличиха. Много задоволително.“
„Чадро не е стар!“
„Толкова по-добре“ — подсмихна се Мира.
„Като го гледам, сигурно може да ме прекърши с голи ръце. Ако разбере кой съм, ще ме убие!“
„Ако разбере ние кои сме, вероятно ще ни убие всичките. Заради заповедите си, ако не заради друго. Така че за нас рискът си остава същият.“
Богове, това направо вонеше на Рухия и нейните аргументи — оплетени като въже и също толкова подходящи Пен да увисне на тях. Често се бе питал дали Рухия е усвоила това по време на храмовото си обучение, но подозираше, че просто си е била такава. Дали това не беше знак, че демонът му се кани да вземе надмощие?
„Можеш да си върнеш контрола по всяко време — каза Дездемона, като цяло, — но не те съветвам. Така де, нали не би блъснал лакътя на опитен акробат, който жонглира с огън.“