На третия ден, макар умът на Пен все още да жадуваше за писменото богатство в библиотеката, очите му вече пареха, а кльощавият му задник възразяваше еднозначно срещу идеята за научна кариера, точно както беше възразил и срещу професията на конен куриер. Освен това за пръв път тази седмица дъждът беше спрял и слънцето се беше показало иззад облаците. И понеже краката го сърбяха да се поразтъпче, Пен слезе да се види с Тигни.
Вратата на кабинета на Тигни беше отворена. Пен погледна вътре, изкашля се и каза притеснено:
— Ъъ, как върви, сър? Мога ли да направя нещо? Да помогна? С каквото и да било?
— С каквото и да било?… — Тигни вдигна глава и го изгледа замислено. — Е, ти си планинец. Не си свикнал да стоиш по цял ден затворен вкъщи. Прав ли съм?
— Библиотеката е много хубава, но иначе — да, сър, прав сте. Дори зимно време ходехме на лов по ниските склонове на планината или обикаляхме капаните.
— Хм. — Тигни потропа с пръсти по надраскания плот на бюрото, после посочи купчинка дрехи, оставени на един стол. — Рухия нямаше кръвни наследници. В такива случаи вещите на храмовия магьосник обикновено се завещават на човека, който е приел демона му, само че Рухия не е оставила писмени указания в този смисъл. Не би могъл да носиш нейните дрехи, разбира се, но ако искаш да свършиш нещо, отнеси ги при търговеца на дрехи и изкарай малко пари за ордена. Дюкянът му е на Брястова улица.
Скромна задача, но пък беше шанс да се разходи из града. А ако се справеше добре, току-виж Тигни му възложил и други неща. Да е момче за поръчки в Мартенмост едва ли щеше да е по-неприятно от това да е момче за всичко в имението Джуралд. Досега не беше усещал в себе си желание да служи на боговете, но кой знае?
— Разбира се! Ще го направя с удоволствие.
Докато Тигни му обясняваше как да стигне до Брястова улица, Пен отиде при стола да овърже дрехите, за да му е по-удобно да ги носи. Но ръката му се поколеба.
— Тази по-добре не я продавайте, сър. — Красива пола със сложна бродерия. Пен я вдигна пред себе си, тръсна я и я изгледа озадачено. Беше си просто пола, макар и доста тежка. Защо беше казал това?
Веждите на Тигни се вдигнаха.
— Мислех, че съм проверил всичките ѝ дрехи. Хм… това ти ли го каза всъщност?
— Не знам, сър. — Пен опипа подгъва и откри едно разшито място. Мушна пръсти в него и измъкна нагънато парче тънък плат. Разгъна го и то се оказа покрито със ситни символи, написани на език, който не знаеше. „Не е език, а шифър.“
Тигни протегна ръка и Пен побърза да му връчи полата и парчето плат с шифъра.
— А! — каза свещеният. — Плат, а не пергамент. Нищо чудно, че съм го пропуснал. Тази хитруша! — Изгледа остро Пен. — Има ли и други такива?
— Ами… не знам.
Пен имаше смътното усещане, че няма да открият други скрити съобщения, но Тигни въпреки това опипа всички подгъви и дипли по дрехите на Рухия. После седна зад писалището и изчете текста върху парчето плат, без да си помага с ключ за шифъра или нещо друго. Накрая се облегна назад с облекчена въздишка и каза:
— Е, не е било твърде трудно. Да благодарим на Белия бог. Хм…
Пен преглътна.
— Сър… учена Рухия шпионка ли е била? — Онази крехка старица?
Тигни размаха енергично ръка.
— Нищо подобно! Доверен агент на храма, да, способна да плава без проблем в някои доста бурни води, това ѝ го признавам.
Пен се замисли над думите му. Уж отричаха заключението му, но всъщност го потвърждаваха, можеше да се закълне в това. Което означаваше, че самият Тигни е бил неин… началник в шпионството? Нито Рухия, нито Тигни се вместваха в представата му за шпиони. Усмихна се колебливо и си замълча.
Овърза наново дрехите и тъкмо тръгваше към вратата, когато Тигни добави любезно:
— Може да задържиш половината от парите, които им вземеш.
— Благодаря, сър! — Пен махна и побърза да излезе, преди Тигни да е променил решението си за поръчката или за наградата, както често правеха възрастните.
Докато вървеше по стръмната улица, Дездемона взе да мрънка:
— Половината! Този Тигни е стисльо. Би трябвало да си задържиш всичко.
„Значи е била будна през цялото време“, помисли си Пен.
— На мен пък ми се стори много щедро. Не беше длъжен да ми предлага нищо. Освен това — той се ухили доволно, — така и не каза кога да се върна.