— Мислиш ли? — изръмжа саркастично Аделис.
Пенрик не си направи труда да отговори.
На следващата сутрин — още спяха дълбоко след тежката нощ — на вратата се почука. Найкис отвори очи, стана и тръгна към вратата, като наметна ролята си на камериерка като омачкан пеньоар. На вратата беше мадам Зире, сама. Найкис я пусна да влезе и побърза да затвори вратата след нея, защото Пенрик, надигнал се сънено в леглото, беше в оригиналния си вид, с плоски гърди и набола брада.
Зире застана до леглото и сложи ръце на кръста си, вперила поглед в магьосника.
— Какво си направил на бедния генерал Чадро снощи, просветени?
Пенрик потърка лице и видимо преглътна импулса да се възмути, че не е направил нищо. Твърдение, което със сигурност би било далече от истината.
— Защо питате? Да не би да се е оплакал? — А после застина и преглътна сухо. — Разбрал ли е какъв съм?
— Че то и аз нямам представа какъв си — повиши глас Зире. — Но иначе — не, не се е оплакал. Току-що изпрати това, по специален куриер. — И му подаде малка кесия.
— О! — възкликна изненадано Пенрик. — Честен човек, петимата богове да излеят благословията си върху грозната му глава! — Взе кесията и я претегли в ръка. — Ако е сребро, а не мед, което би било донякъде обидно, може би все пак ще успеем да наемем карета. — Заглади одеялото върху скута си и изсипа отгоре съдържанието на кесията. Зире, Найкис и Аделис, който отново беше нахлупил шапката си, макар от това разстояние периферията да не скриваше нищо, се наведоха да погледнат.
Звънлив поток от метал с естествения цвят на Пенриковата коса се изля на малка купчинка.
Всички потънаха в дълго мълчание, вперили погледи в лъскавото злато.
— Това — каза с треперещ глас Найкис — може да ни купи карета.
— И впряг — добави Аделис. — От най-добрите.
— Е — каза Пенрик и си пое дъх, — Мира определено е предпочитала да пътува по този начин.
— Само дето би било прахосничество — каза Найкис малко сопнато.
Пенрик се усмихна, макар че с какво думите ѝ го бяха развеселили, Найкис нямаше представа.
Просветен Пенрик категорично отказа да повери кесията на Аделис — или на Найкис, която би могла да му я даде — и Аделис се изчерви при този откровен намек за номера, който беше скроил на Пенрик в Скирос. Докато закусят и нагласят Пенрик като Мира, а Найкис и брат ѝ, предвидливо придружени от слуга на Зире, наемат карета от една градска конюшня, стана почти обяд. Слънцето се беше изкатерило до зенита, когато най-после напуснаха Соси през градските порти. Кочияшът подкара на изток по крайречния път в благоразумен тръс.
Отпътуването им се бе забавило допълнително заради Пенрик, който се усамоти със Зире да смени компреса на гърдата ѝ и да направи една последна процедура. Накрая, без да изпада в подробности, я предупреди да не разказва никому истинската история на гостите си, доколкото тя ѝ беше известна. Но на Найкис ѝ се стори, че жената и без подробности приема предупреждението му съвсем сериозно. Сбогува се с тях любезно, но и нащрек. Все пак подхвърли, че ако някога храмът прогони просветен Джуралд, за него винаги ще се намери работа в нейната къща. Поне не поиска да ѝ платят дадените назаем дрехи.
При един завой на пътя Найкис погледна назад към кацналия на възвишението град.
— Дали някога пак ще се върнеш тук, Пенрик? Да провериш дали лечението на мадам Зире се е оказало успешно?
Пенрик облегна глава на износената кожена тапицерия и затвори очи.
— Не.
Въпреки роклята, косата и грима в този момент той не приличаше на Мира и Найкис се зачуди на какво се дължи тази промяна, както и на лекотата, с която самата тя я беше доловила. Поколеба се.
— Защо?
— Ако се е получило, не е нужно да го знам, а ако не — не бих искал да знам. — Обърна глава и се престори, че дреме. Не му се получи.
Аделис потропваше с пръсти по коленете си и гледаше към реката. Соси охраняваше стесняващото се русло и само лодки можеха да стигнат до града по вода.
— Можехме още завчера да откраднем някоя лодка — промърмори замислено той. — Или да си заработим возенето, както направихме с каруцата. Вече щяхме да наближаваме морето.
Без да се изложат на ужасните рискове, произлезли от престоя им в Соси, гласеше подтекстът. Все така със затворени очи, Пенрик направи физиономия. Казаното от Аделис може и да беше вярно. Но също така обезценяваше всичко сторено от Пенрик за тях през последните два дни с цената на върховни усилия.