Инструкциите на Тигни за посоката отдавна не му вършеха работа, но Дездемона явно добре познаваше града. Стигнаха до крайната си цел, без да се объркат нито веднъж.
Дюкянът беше мрачен и миришеше доста странно. Пен сложи дрехите на тезгяха, продавачката ги прегледа набързо и каза цената.
— Пен — обади се Дездемона. — Остави на мен.
— Стига да не ме посрамиш — измърмори той под нос. Продавачката го изгледа изпод вежди, но после устата на Пен подхвана решителен, макар и приемливо любезен пазарлък, в резултат на който първоначалната сума се удвои.
— Браво — каза Дездемона. — Хайде сега да поразгледаме малко.
Отидоха при рафтовете и купчините дрехи. Пен послушно оглеждаше и отделяше.
— Виждаш ли изобщо какво правиш? — попита тихо той. — Тук е тъмно.
— О, да. Ти също би могъл, впрочем. Момент… хайде опитай сега.
Пен присви очи и сенките в мрачното магазинче сякаш се отдръпнаха. Видяното не му допадна особено, но незнайно как успя да измъкне от купчините дрехи втора ръка няколко добри екземпляра, макар и прокъсани или лекьосани. Е, елегантното палто от син брокат с десетинасантиметров разрез на предницата и засъхнали кафяви петна го смути донякъде.
— Можем да ги оправим — обеща Дездемона.
— На това ли викаш „горна“ магия?
— Само донякъде. Можеш ли да шиеш?
— Да шия? Не.
Кратко мълчание.
— Е, вече можеш, както ще установиш при нужда.
За нейно разочарование Пен отхвърли няколко неща, които му се сториха твърде ярки, но накрая все пак се сдоби с що-годе приемливи дрехи. Дездемона се кълнеше, че са мъжки, макар Пен да не беше виждал такива нито в имението Джуралд, нито в Зелен геран. При толкова копринари в града дори дрехите втора ръка бяха чудесни. Върнаха се при тезгяха за още един пазарлък и след няколко минути Пен излезе от магазинчето не само с обновен гардероб, но и с доста монети в кесията. Дори след като дадеше на Тигни неговата половина, щяха да му останат пари.
Някой ден, обеща си той, ще имам нови дрехи, ушити от истински шивач. Макар че нямаше никаква представа как ще стигне до този някой ден.
Мина покрай една обществена баня, спря и я огледа преценяващо.
— Телесни наслади, казваш? — „Чист и затоплен“ определено спадаше към тази категория. Да не говорим за „избръснат и подстриган“.
— Страхотна идея! — възкликна Дездемона. — Но не тук. Нагоре, близо до двореца, има по-хубава баня.
— Тази ми се струва достатъчно…
— Довери ми се.
Гласът на Мира от Адрия — вече се бе научил да ги разпознава — каза нещо, което той, уви, разбра въпреки нежеланието си. Нещо общо взето в този смисъл: „Ако го оставите на мен, ще му покажа как може да направи цяло състояние в някоя баня.“
Пен реши да не разпитва за подробности.
Банята близо до двореца се оказа заплашително голяма в сравнение с онази в Зелен геран — нея една местна жена беше пристроила зад къщата си, — но поне не беше претъпкана по това време на деня. Пен се остави в ръцете на бръснаря, после, обръснат и с подрязана коса, влезе в мъжката половина, натърка се целия с ароматен сапун, изплакна се с ведро топла вода, след което дълго се кисна в огромна дървена вана с медно дъно, достатъчно голяма да побере двама души. Малък огън под ваната поддържаше водата топла. Пен полежа във ваната с доволно притворени очи, докато кожата на пръстите му не се сбръчка, а после взе да се тревожи, че Тигни ще прати хора да го търсят. Освен това установи, че Дездемона, която се наслаждаваше на топлата вода не по-малко от него, заглежда двама симпатяги в голямата вана по начин, който сериозно го смути. Време беше да тръгва.
Облечен, с вчесана и просъхваща коса, Пен излезе на улицата и се загледа в големия храм на върха на хълма. Това беше най-величествената сграда в града, а историческата справка за Мартенмост, която бе чел вчера, не пестеше похвалите си за нея. На въпросната височина открай време имало храм, но предишният — дървен, каквито бяха повечето храмове в Лесовете, — изгорял при един от пожарите, които периодично застигали града. С общите усилия на храма и градската управа и в рамките на няколко десетилетия новото здание било издигнато от камък, по дартакийски. Това не беше свързано нито с политическа, нито с религиозна промяна, а с промяна в богатството, ако правилно беше разбрал Пен. Тласкан от любопитство, вместо да поеме надолу по улицата, той пое нагоре.
Обиколи целия храм, като се дивеше на размерите и великолепните му пропорции, после надникна през колоните на високия портик. Не личеше да се провежда някаква религиозна церемония, само отделни богомолци влизаха и излизаха, така че Пен събра смелост да влезе. И когато влезе, си даде сметка, че старият дървен храм в Зелен геран, въпреки богатата си дърворезба, прилича на прост коридор в сравнение с това тук. На коридор или на плевня.