— Аделис… — подхвана отново Танар, предпазливо. — Знаеш ли дали той още държи на мен? Писах му няколко пъти, след като замина на война, но не получих отговор.
— Аделис си и е такъв — успокои я Найкис, докато разплиташе кестенявите плитки. — Не пише и на мен, докато е на бойното поле, но знам, че пази писмата ми. — Които се бяха изгубили сега, заедно с всичко останало. — Изпратиха го в Патос веднага след русилийската кампания, дори не го върнаха в столицата, за да отпразнува победата си. А после новите му задължения го погълнаха. Мисля, че още тогава е усетил нещо нередно. А ако е подозирал, че го чакат неприятности, не би допуснал да въвлече и теб.
Танар се намръщи.
— Боя се, че може да съм се въвлякла в това и без негова помощ. Работата е там, че племенникът на министър Метани, лорд Бордан, също ме ухажваше, при това доста настойчиво.
Аделис смяташе, че именно предвожданата от Метани клика от заговорници в непосредствена близост до императора е уредила падението му чрез наполовина фалшифицираната му кореспонденция с дука на Адрия. Наполовина, защото писмото на Аделис до Адрия беше фалшиво, но отговорът, стигнал до алчните ръце на враговете му, беше уличаващо истински.
— Ужасна мисъл — продължи Танар, — но признавам, че щом чух какво е сполетяло Аделис в Патос, започнах да се чудя дали не е заговор, който цели да го разкара от пътя на лорд Бордан. — Вдигна питащ поглед към Найкис в огледалото.
Найкис се замисли над думите ѝ. Страх и вина пробягаха по лицето на девойката.
— Може и това да е било фактор — каза накрая колебливо, — но със сигурност не е бил единственият. Аделис и Метани отдавна имаха търкания в императорския двор, а последната победа срещу русилийците направи Аделис изключително популярен сред военните. Според мен именно това е станало причина за заговора. Не познавам лорд Бордан, но ти гарантирам, че Метани го е страх повече от потенциални узурпатори, прицелили се в императорския трон, отколкото от съперниците в любовния живот на племенника му. — Въображаем узурпатор, проклет да е. Преживели бяха целия този ужас заради клевети и безпочвен страх. — Второто може да е било най-много допълнителен бонус, от тяхна гледна точка. — Метани несъмнено би се поблазнил от перспективата богатството на Танар да се влее в семейството му.
Танар се замисли, после кимна бавно. Намерила бе повече облекчение в искрения отговор, отколкото в някакво утешително, но празно отрицание. Нищо чудно, че Найкис я харесваше. Дали и Аделис беше оценил по достойнство характера на Танар, а не само красотата ѝ?
— Този лорд Бордан още ли ти досажда? — Найкис взе една четка от тоалетката и почна да реши Танар.
Танар нацупи устни.
— И не е единственият. Доскоро мама успяваше да ги държи настрана в ролята си на моя настойница, но тази година навърших пълнолетие и досадниците знаят, че решението зависи от мен. Няма да повярваш какви номера въртят, за да ме хванат насаме и да ми се обяснят в любов. Сура направо не може да ги понася. — Презрителното ѝ пухтене премина в доволно мъркане, когато Найкис, разчесала възлите в косата ѝ, започна да я реши с бавни движения. — О, правиш го почти като Сура.
Не беше голяма рядкост кастрираният секретар на една дама да поема част от задълженията на личната ѝ камериерка. Доста по-странен беше сутрешният навик на Танар да реши и сплита неговата коса — Найкис ги беше видяла да го правят при последното си гостуване с нощувка в имението. Вероятно тази традиция беше отломка от времето, когато шестгодишната тиранична принцеска е възприемала новия си възпитател едновременно като другарче в игрите, голяма кукла и търпелив роб. Другите невинни интимности сигурно бяха отпаднали една по една с годините, за което Боша, според Найкис, съжаляваше мълчаливо.
— Нима никой от другите ти ухажори не те изкушава?
Танар сви рамене.
— Признавам, че брат ти беше първият мъж, който ми въздейства по този начин.
— Е, нещата се промениха драматично и в твърде неприятна посока — каза Найкис неохотно, но и честно. — Ще мине много време, докато Аделис възстанови богатството си, ако изобщо успее. Ти си вързана за Седония заради своите имоти, а той дори границата не може да прекоси.
— Политиката се променя — възрази Танар и стисна инатливо устни. — Мога да си позволя да чакам.