Свещеният огън, пламтящ върху гранитния постамент в центъра, си имаше кръгла медна качулка и комин, украсени с деликатен релеф, които да отвеждат дима. Така хем очите на богомолците не се насълзяваха, хем таванът не почерняваше от пушека. Кръг от сводести прозорци току под купола пропускаше слънчевата светлина. Зданието имаше шест стени, една за широкия вход и по една за всеки от петимата богове, като последните се разширяваха в кръгли ниши с куполообразни тавани. Погледнат отвисоко, храмът сигурно приличаше на гигантско каменно цвете.
Нишата на Пролетната дама, чийто сезон властваше в момента, тънеше в приношения от свежи цветя. Неколцина сериозни на вид граждани се молеха в нишата на Бащата на зимата, бог, който властваше и над правосъдието, покрай другите работи. Съдии или адвокати може би? По-скоро тъжители или обвиняеми, реши Пен. Една бременна жена с огромен корем беше коленичила на възглавничка пред олтара на Лятната майка — сигурно се молеше за леко раждане или просто за сила някак да се изправи. Нишата на Копелето, между тези на Дъщерята и на Майката, в момента беше празна.
Пен по навик се отправи към нишата на Есенния син. Само двама богомолци го бяха изпреварили. По-младият, приличаше на войник, беше коленичил на една от възглавничките, с вдигнати ръце с дланите нагоре и разперени пръсти. За късмет ли се молеше? По-възрастният се беше проснал на едно от молитвените килимчета с разперени ръце и стиснати юмруци, позата на най-дълбоко смирение. Пен незнайно защо реши, че човекът е ветеран, който се моли за прошка. Нищо не подсказваше, че мъжът е такъв, но впечатлението упорито се задържа.
Пен си взе една възглавничка и коленичи зад двамата богомолци, без да е сигурен за какво точно се моли. Или за какво би трябвало да се моли. Нито дори на кого трябва да се моли. Затова отправи молитви за добруването на семейството си и на всички, които живееха на фамилната земя, както и за бедната изоставена пред олтара Прейта. За Рухия? За нея би трябвало да се моли на друг бог. Направи свещения знак, изправи се и отнесе възглавничката си в нишата на Копелето.
Докато коленичеше, си даде сметка, че е забравил да се помоли на Сина за себе си. Временно ли беше прехвърлянето му към този нов за него бог? Копелето беше господарят на нещастията и хората обикновено се молеха да избегнат Неговото внимание, точно както плащаш откуп на наемнически отряд да заобиколи града ти.
Дали щеше да е безопасно да се помоли за знание? Отчаяно се нуждаеше от повече знание, това поне беше сигурно. Само че белият бог си падаше по дребнавата и злостна ирония, ако можеше да се вярва древните истории, разказващи за Неговите дарове. Да се моли за душата на Рухия изглеждаше безпредметно, защото тя вече беше при Него, както бе показал погребалният ѝ ритуал. Пен се надяваше покойната магьосница да е щастлива там, каквото и да се броеше за щастие в дълбоко промененото състояние след смъртта.
Изведнъж му хрумна да се помоли за Дездемона. Да, демоните по принцип бяха създания на белия бог, макар да не беше ясно дали са избягали затворници, или разбунтували се слуги. Или пък бяха и от двата вида, така както човек може да е или добър, или лош, или да се промени от едното в другото на даден етап от живота си. Осъзна, че Дездемона се е кротнала. Усещаше я в себе си като малка твърда топка.
Демоните, които нищо не можеше да убие и които, изглежда, не усещаха болка, не се бояха от нищо, освен от своя бог и от унищожението, което ги чакаше, ако се върнат при него. Пен реши, че и той би се страхувал, ако завръщането при бога вещае унищожение, а не запазване. Макар че как точно боговете запазваха душите, попаднали при тях? И как се решаваше при кой бог ще отиде душата ти?
Накрая стигна до извода, че ще е достатъчно да се помоли за безопасността и добруването на Рухия, защото и двете биха били невъзможни, ако съществуването ѝ не е продължило по някакъв начин и след смъртта. Позната му молитва, която знаеше наизуст. Прошепна я на висок глас.
Никой не му отговори и това му донесе облекчение.
Изправи се, върна се при портика и спря да погледа езерото. Малък остров се открояваше във водата при левия бряг и Пен се зачуди дали това сивкаво петно, неясно поради разстоянието, не е родният замък на Клий — построен не на висока скала, както се строят замъците, а на малък остров, който да му осигури естествен крепостен ров.