— Като гледам, измъкването чрез подмяна може и да се получи — изсумтя Дез.
— Моля? — Найкис вдигна вежди.
— Две поклоннички влизат в манастира да се помолят. Жена и нейната племенница. Мм, братовчедка. Добре де, приятелка. Намираме мадам Гардики и си сменяме дрехите и каквото там друго се наложи. По-късно две жени се отписват в книгата за гости и тръгват към гемията, с която са пристигнали. Само дето жената в килията вече не е мадам Гардики. Аз ще се измъкна в удобен момент и ще ви настигна. — Пен не беше сигурен чий е гласът, който излиза от устата му.
— Какво? — възкликна Найкис. — Ти изобщо не приличаш на майка ми!
— Е, няма как да оставим теб в килията. Ще е като да заменим една златна монета за друга златна монета.
Танар предложи тихичко:
— А аз дали ще свърша работа?
Лейди Ксаре и Боша реагираха в хор:
— Не!
Танар вирна брадичка.
— Бих искала и аз да помогна. В крайна сметка вероятно съм единствената тук, която има право да пие от извора на богинята, нали така?
— Не — повтори Боша. — Нищо не бива да свързва това бягство със семейство Ксаре. Или със сестра ми Хекат, в този ред на мисли. Достатъчно неприятно ми е, че я излагам на риск, пък бил той и минимален. — Изгледа намръщено Танар, после и Пен. — И ако възнамерявате да замесите самия мен в това, извън информацията, която мога да ви дам от разстояние, нека ви напомня, че съм нишка, която води право към семейството.
— Да, а и правите впечатление с външността си — каза Пен. Боша очевидно беше безмилостен и опитен бодигард, безценни качества, които нямаше да свършат работа на тях обаче.
— Същото важи и за теб — изтъкна Найкис.
— Външността може да се промени. Както моята, така и на майка ти. Аз може да си боядисам косата и лицето или пък да вземем руса перука за нея. Може да взема сабото на Мира в багажа си и майка ти да го обуе на излизане, за да изглежда по-висока. Колкото до очите… е, очите никой не ги гледа.
— Твоите очи ли? — каза Найкис. — Тях всички ги забелязват.
Пен се смути, когато всички около масата кимнаха в съгласие.
— Може би аз имам решение за този проблем — каза Боша, отиде в спалнята си и се върна с малка кутийка. Отвори я и им показа очила с тънки пиринчени рамки и тъмнозелени стъкла.
— О! — възкликна Пен и се наведе да погледне. — Много умно! Познавам един стъклар в Мартенмост, който би проявил голям интерес. Не че слънцето е голям проблем в Кантоните, освен когато се отразява в снега и буквално те заслепява.
— Имате едновременно слънце и сняг? — учуди се Найкис. — Идваш от много странно място, Пен.
Той трепна, чул галеното си име от нея. Неволна грешка, без съмнение, но все пак му стана приятно.
— Подарък са ми от лейди Ксаре — обясни Боша. — Когато постъпих на работа тук. Очите ми сълзяха и пареха от силната светлина по обед. През двайсет и шестте години преди това никой не се беше сетил да ми предложи такова нещо. Никак не ми се иска да се разделям с тях, но ще го направя, ако така ще си тръгнете по-бързо оттук.
— Ще ти вземем други, скъпи Суракос — тихо каза лейди Ксаре.
Мълчаливо кимване с ръка върху сърцето. Без следа от ирония този път.
Пен извади внимателно очилата от кутията и ги нагласи на носа си. Стъклата бяха плоски, за щастие, и не изкривяваха образа. Пен примигна, обхождайки с поглед зеленикавата си публика.
— Ако целта е да останеш незабелязан — каза Найкис, — това няма да свърши работа.
— Толкова по-добре. Хората ще запомнят очилата, а не лицето зад тях.
— Може би… Значи пак ще се правиш на Мира?
Другите трима в стаята го гледаха с нескрито любопитство, но точно тази история, Копелето да помага, Пен не смяташе да разказва тук. Или където и да било. Макар че белият му бог вероятно би се смял до сълзи.
— Не и Мира, да не дават боговете. Точно в ордена на Дъщерята — не. Просветена Рухия. Тя ще знае какво да прави.
Найкис кимна доволно. Всички останали продължаваха да го зяпат.
— Бои — каза Танар след мъничко. — Поне с тях мога да помогна!
8.
Найкис и преди беше влизала в специалния килер на Танар. За разлика от Пенрик, който вдигна изненадано вежди, когато го въведоха през вратата до тази на Боша и пред погледа му се разкриха работната маса, претъпканите с надписани бурканчета и тетрадки рафтове, скриновете с десетки чекмедженца и богатата колекция инструменти. В стаята имаше дори малка пещ и въздухоотвод през стената. Танар отвори кепенците да влезе светлина. Тук нямаше балкон, а само прозорец.