— Така е. Но по-добре да не се бъркаме в неща, за които не знаем достатъчно — каза Пен. Найкис така и не разбра кой каза следващото, той или Дез: — Иначе най-добре да избягат някъде двамцата и да си отворят аптека. Ще печелят добре.
— И ще живеят в две стайчета?
— Мм. Танар ще бърка отвари, а Боша… знам ли, той ще убива клиентите. Ще са щастливи като гургулици.
Найкис вдигна ръка към устата си да улови смеха, който не успя да преглътне навреме.
А после каруцата зави по уличката и чуждите проблеми отстъпиха пред нейните собствени. Последният етап на тази опасна щафета.
Може би.
9.
Каруцата трополеше по уличките на Гуза, малкото пристанищно село на седонийския бряг току срещу Лимнос. Улиците тънеха във вечерни сенки, но не и морето. То още грееше с отразена светлина, а на четири мили навътре островът надигаше снага като тайнствен силует на хоризонта.
Основното препитание на Гуза беше свързано с Лимнос, с неговия манастир и постоянния поток от поклонници, отправили се към свещения му извор. Най-много поклонници се стичаха през пролетта, но ясното небе и спокойните води на лятото привличаха нова вълна посетители. По думите на Боша силните ветрове през зимата обезкуражавали поклонниците.
Общежитието на Дъщерята в Гуза предлагаше подслон на благочестивите пътници и се славеше като най-чистото, най-евтиното и най-безопасното място за нощувка в селцето. Пен обаче предпочиташе да не подлага на изпитание дегизировката си в теснотията на обща женска спалня, където богинята нямаше да е единствената възмутена, ако станеше беля. Затова Боша ги остави пред една странноприемница, която рядко се посещаваше от моряци, и отиде да намери конюшня за коня и каруцата на лейди Ксаре.
Пен се беше надявал да наеме три отделни стаи, но бързо откри, че ще има късмет, ако намери и една. Стаичката в таванското помещение побираше креват и сламеник на пода, и кажи-речи нищо друго. Рухия го посъветва да вечерят със сандвичи в стаята, вместо да рискуват с топла храна в общото помещение долу, и Найкис се съгласи без възражения. Когато Боша се върна, тримата си спретнаха нещо като пикник. Пен подозираше, че евнухът е свикнал на богатото меню в имението и често се храни на една маса с господарките си, но сега не каза и дума по повод простичката храна.
А после се стигна до проблема с леглата, което подсети Пен за бягството им към Орбас в компанията на Аделис. Найкис, свикнала с този вид спорове и отегчена до смърт от тях, бързо реши въпроса, като легна на сламеника, а двамата мъже прати на кревата.
— И хич не ме гледайте като петгодишни дечурлига, които не искат да си изядат зеленчуците — добави троснато, преди да са възразили. За щастие Боша явно бе свикнал да приема заповеди от ядосани жени. Това сигурно щеше да се превърне в най-странната нощувка в живота му, но Пен беше толкова уморен, че заспа като пън броени минути след като се пъхна под чаршафите.
На сутринта не можа да прецени дали Боша е успял да поспи. Очите му винаги си бяха червени.
Лодките, които прекарваха пътници до острова, напуснаха кейовете на Гуза рано-рано, веднага щом се събраха достатъчно желаещи. Капитаните и екипажите на част от плавателните съдове бяха жени, което очевидно се харесваше на поклонничките. Боша избра една от тези лодки, не защото познавал екипажа, а защото не го познавал, значи и те не го познавали. Веднага щом лодката потегли, той се покатери на сандъците и каците, седна под сянката на платното и придърпа надолу широката периферия на шапката си.
Малката флотилия потегляше към острова рано сутрин и се връщаше привечер, така че пътничките да останат на Лимнос възможно най-дълго. Някои поклоннички оставаха да пренощуват на острова, било в рибарското селце, което обслужваше ордена, било в другото край подвижния мост, а една шепа биваха допускани на територията на манастира, предимно храмови служителки. Пен се кокореше ненаситно през зелените си очила да поеме още и още от вълшебната светлина на морето, докато Найкис не се появи със сламена шапка, взета боговете знаят откъде, и не я нахлупи на главата му, с думите, че щял да се изпържи като яйце, а после го подкара към Боша на сянка.
Бяха се снабдили с тънките поклоннически шалове в синия цвят на Пролетната дама, които се продаваха на една сергия при кейовете на Гуза. Боша беше увил с шала главата си под шапката и сега надигна тънката материя да изгледа намръщено Пен, преди да я спусне отново пред лицето си. С тъмните си дрехи, че и с ръкавици на ръцете, евнухът видимо страдаше от жегата и се чувстваше крайно неудобно.