Не знаеше по коя от спускащите се улици да поеме към палатата на ордена, затова каза тихичко:
— Дездемона?…
Тя не му отговори. Все още я усещаше заключена в себе си. Запита се дали присъствието на боговете не е по-концентрирано в храмовете, отколкото другаде, макар свещените да твърдяха, че Петимата присъстват еднакво навсякъде. И дали демоните знаят отговора на този въпрос. Стисна устни, после влезе в дюкяна на някакъв копринар близо до храма.
Повечето изложени стоки не му бяха по джоба, но той все пак избра два лакътя панделка, без оскъдният му запас от монети да пострада осезаемо. Застана пред огледалото, което помагаше на клиентите да преценят дали избраният плат ще отива на тена им, и вплете синята панделка в плитката си. Обърна глава и зачака.
— Хубавко е! — промърмори Дездемона.
Аха, една панделка явно беше достатъчна да я извади от ступора ѝ! Непременно трябваше да запомни този номер за бъдеща употреба. Засега само ѝ благодари с една дума и излезе на улицата, където да попита сам себе си за посоките. „Нищо чудно, че на магьосниците им се носи славата на чудаци.“ Онази безмълвна реч, ако изобщо ѝ хванеше някога цаката, щеше да му е много полезна. Метна на рамо вързопа с новите си дрехи втора ръка и тръгна.
Две слугинчета взеха да се кискат и червят, докато се разминаваха с него, но Пен не им обърна внимание. Една мрачна перачка на средна възраст, която влачеше крака по нанагорнището, вдигна очи да го погледне и набръчканото ѝ лице се разля в толкова неочаквана и сладка усмивка, че Пен неволно се усмихна в отговор и дори се поклони лекичко. Посещението при бръснаря и чистата коса явно действаха на всякакви жени. Което, предвид че Дездемона се вписваше в категорията на „всякаквите“ жени, беше… полезно.
Зави по стръмната улица към къщата на ордена и видя Клий да върви срещу него, придружен от висок мъж с черна брада и войнишка осанка, който водеше коня си за юздата. Пен най-после разбра откъде идва изразът „богато натъкмен“ — такъмите на този кон бяха наистина забележителни. Седлото и юздата бяха с релефна украса и сребърен обков, а чулът, макар и метнат върху практична подложка от овча кожа, беше от бродирана коприна. Сети се за лекцията, която Дездемона му беше изнесла на тема коне, и му стана смешно.
Зад Клий и брадатия яздеха двама охранители и един коняр. Брадатият носеше меч, в град, където малцина се разхождаха въоръжени с мечове. Кокардата му беше с украса от скъпоценни камъчета.
Роднинската връзка между двамата мъже си личеше кажи-речи само по еднаквия цвят на косата и еднаквата подстрижка. Клий беше кльощав, с тънки и оклепани с мастило ръце, облечен с обикновена туника до коленете и панталони със семпла кройка и от евтин плат. Придружителят му беше набит и мускулест, с ръце, създадени да въртят меч в битка, а кожените му дрехи за езда бяха тежки и с по-малко украса от конския чул. Личеше си, че правата му черна коса често е затискана от шлем. Мъж корав, солиден, сериозен.
Клий вдигна очи, видя Пенрик и видимо се изненада, после му махна да се приближи. Двамата с брадатия спряха да го изчакат.
— Пенрик! Запознай се с брат ми лорд Русилин кин Мартенден. Руси, това е нашият гост, лорд Пенрик кин Джуралд от долината на Зелен геран.
Лорд Русилин разпери длан върху сърцето си да поздрави Пен като другар от ордена на Сина и кимна резервирано. Пен се усмихна и отвърна на поздрава, макар че така и не събра смелост да докосне устните си в знака на Копелето.
— Петимата богове да закрилят деня ви, милорд.
Суровата уста положи усилие да се усмихне.
— Лорд Пенрик. Един от боговете ви подлага на изпитание, ако съдя по думите на брат си.
Клий беше клюкарствал за състоянието му? Е, състояние като неговото май не се срещаше често, значи беше и идеалният материал за клюки. Макар че на просветен Тигни това едва ли щеше да се хареса. От друга страна, малцина бяха така решително мълчаливи по всякакви интересни теми като Тигни. Пен смотолеви:
— Засега няма неприятни последици от инцидента. А и благодарение на него сега съм тук, в Мартенмост, на разноски на храма. Не мога да се оплача.
Усмивката се поразшири.
— Ако наистина искате да видите свят, трябва да се запишете в наемнически отряд.
Да не би Русилин да набираше кандидати? Това определено беше един от начините да финансира дейността си като поземлен лорд.
— Брат ми Дрово го направи — каза Пен.
— Браво на него!
Виждаше се, че непринудените любезности не са силната страна на този мъж, но поне се опитваше. Затова Пен реши да остане глух за последното. Опита се да си спомни колко е разказал за Дрово на Клий, но тъй като посветеният не реагира на последните разменени реплики, стигна до извода, че не му е споменавал за безсмислената кончина на брат си.