— Руси набира и командва отряд за графа на Вестрия — каза Клий, с което потвърди догадката на Пен.
— Наемнически отряд, където един магьосник би бил изключително полезен — подхвърли лорд Русилин, — макар че храмът рядко отпуска по някой от своите за такава цел. Такова начинание може да се окаже много доходоносно за магьосника.
Пен се изкашля.
— Аз не съм нито магьосник, нито съм заклет в храма, поне засега. Начинаещ съм. Сдобих се с демона си преди има-няма две седмици и вече знам, че прехвърлянето отслабва демоните за някакъв период. Освен това не съм получил никакво обучение, така че едва ли ще съм от полза за когото и да било.
— Хм. Срамота. — Русилин го изгледа топло, или пък беше със съжаление?
— Е — каза Пен с цел да се измъкне, преди братът на Клий да го е подхванал от друг ъгъл с военната си пропаганда, — аз трябва да докладвам на просветен Тигни. Сигурно вече се чуди къде се губя. За мен беше чест да се запознаем, лорд Русилин.
— И за мен да се запозная с вас, лорд Пенрик.
Пен усети погледа му върху гърба си, докато влизаше в къщата, а с периферното си зрение го видя как навежда глава да каже нещо на Клий. Не чу какво му каза, затова пък видя как посветеният изкриви устни. Допадна му, че двамата братя явно имат добри отношения въпреки разликите в имотното си състояние. Ако беше завистлив по природа, Клий определено би имал за какво да завижда на законородения си брат.
Зачуди се дали Дездемона се е заплеснала по силната снага на Русилин.
Качи се в кабинета на Тигни, който го смъмри строго за закъснението, а после настоя да чуе подробен доклад за делата и парите му.
— На Дездемона банята май ѝ хареса — каза Пен. — Не знаех, че създанията на духа могат да се радват на телесните наслади така непосредствено.
Устните на Тигни се свиха сред храсталака на брадата му.
— И така опасно, ако демонът вземе връх. Случи ли се, стигат до крайности, без да ги е грижа за опасностите. Така, както човек може да язди откраднат кон до смърт.
Пен стисна устни, преди да е изцвилил, извини се, че трябва да прибере покупките си, и се върна на обичайното си вече място в библиотеката.
Следващия следобед Пен седеше в библиотеката, погълнат от една дартакийска хроника за Одар Велики, и едва не пропусна шанса си.
Библиотекарката беше излязла, но една писарка и двама дякони все още работеха в помещението. Тръгнаха си един след друг, докато Пен четеше описание на клането при Свето дърво, което се различаваше значително от друго описание, което беше прочел, излязло изпод перото на лесовнишки автор. Откъсна се от хрониката чак когато Дездемона с мъка накара устата му да каже:
— Хей!
— Какво?
— Сега ти е паднало. Към шкафа!
Пен остави томчето и хукна към заветната цел.
— Чакай. Заключен е — каза той. Нямаше намерение да го разбива. Бравата беше от здравите, дървените плоскости — също, и всеки опит за вмешателство щеше да остави следи.
— Сложи длан върху ключалката.
Пен го направи. Сякаш топла вълна се изля през дланта му… и нещо в недрата на металния механизъм изщрака.
— Това на всяка ключалка ли можеш да го направиш?
— Да, но не и в дните след прехвърлянето — отговори Дездемона, а Пен остана с усещането за оздравяващ човек, който се разхожда из стаята си, след като дълго е бил на легло, щастлив, че може отново да раздвижи омекналите си мускули.
— Но… Тигни трябва да знае за тази ти способност. Нима не е предупредил библиотекарката?
— О, предупредил я е, и точно затова никога не те оставяха сам тук. Тази грешка няма да трае дълго, така че побързай.
Пен не чака втора подкана.
Вратите на шкафа се отвориха със скърцане.
Съдържанието му беше донякъде разочароващо — само два рафта с книги, няма и четиридесет общо; другите два рафта бяха празни. Нищо не искреше, нито ръмжеше, нито по друг начин подсказваше, че трябва да бъде вързано на верига като зло куче. Ръцете на Пен се протегнаха нетърпеливо.
— Коя да взема?
— Не тази, не, не… онази там.
— Не е най-дебелата.
— Но е най-добрата. Три четвърти от книгите тук са пълен боклук. А сега затвори шкафа. Оная се връща.
Пен побърза да затвори вратите. Езичето щракна и той опря длан в ключалката.
— Ще го заключим, нали?
— Това не го можем.
— Чакай, защо?
— Заключването увеличава реда. Още не си готов за този вид магия.