И не беше ли по принцип рискът за него твърде голям? Пенрик твърдеше, че ще се справи, но сигурно беше бил също толкова уверен в способностите си и преди да се озове в бутилковата килия. Силите му бяха удивителни, но не всемогъщи, а и Найкис знаеше от опит, че дори той може да бъде надвит с изненада или от твърде многоброен противник. Въображението ѝ започваше да рисува различни ситуации, всяка следваща по-страшна и странна от предишната. И малко вероятни, напомни си строго тя. Пен нямаше да се размаже на скалите, да се удави в морето, нито войници да го пребият толкова жестоко, че сините му очи да почервенеят от кръв. Той притежаваше умения. Знаеше номера. Имаше Дездемона.
Твърде малко хора знаеха колко ценна е тази хубава руса глава и точно в това беше проблемът. Колко незаменима. Мисълта как го убиват пътни разбойници, които нямат представа какво са унищожили, беше непоносима.
Защо въображението ѝ нямаше ръчка за заприщване като воден шлюз? Тази кошмарна градина нямаше нужда от напояване.
Нощта стана хладна. Найкис се облегна на рамото на майка си и двете се сгушиха зиморничаво. Бяха уморени, и то не само физически. Конят пристъпваше предпазливо по пътя, а Найкис започна да се пита дали не е разменила една златна монета за друга.
13.
Дез усети жените в коридора още преди Пен да е чул завъртането на ключа в бравата. Сви се на топка в леглото с лице към стената и покрита глава, досущ отчаяна от съдбата си затворничка. Точно така бяха заварили Идрене всъщност.
Надяваше се, че няма да се стигне до принуда. Не беше лесно да въздействаш на три обекта едновременно, а и хората, за разлика от животните, помнеха какво е станало, след като принудата се разсееше.
— Мадам Гардики? — Гласът на посветената не беше груб, дори напротив. Другите две му се сториха отегчени, но и бдителни. — Вечерята ви.
Гласът на Идрене беше топъл алт. Пен отне по-острите нотки на своя баритон и заби лице във възглавницата.
— Остави я на масата. Ще хапна по-късно. — И след добре обмислена пауза добави неохотно: — Благодаря.
Чу как жената оставя новата табла и взема старата, налива вода за пиене в каната и изхвърля съдържанието на нощното гърне. Стъпки по посока на вратата, после предпазливият глас на посветената:
— Ще ви трябва ли нещо друго, мадам?
Пен поклати глава във възглавницата.
— Богинята да ви благослови — каза жената и излезе заедно с мълчаливите си придружителки.
„О, определено ме е благословила!“ — помисли си Пен, когато бравата изщрака отново. Това беше основната цел на опасния маскарад — да спечели половин ден преднина за Идрене и Найкис. Тъмничарките нямаше да се върнат до сутринта, най-много да надникнат по някое време за нощна проверка. В този случай Дез би могла да разяде бравата с ръжда, за да ги забави, а той би могъл да… Не, това с ръждясалата брава не беше добра идея, защото щеше да заключи и него. Абсурдно би било да се скрие под леглото, разбира се — първо тям щяха да проверят. Гардеробите и раклите биха били също толкова безпредметни, ако ги имаше.
Пен отиде при прозорчето в дебелия зид и погледна навън. Няколко златни платна бързаха към пристана на Гуза под косите лъчи на залязващото слънце. Дали Найкис не пътуваше с някоя от тези гемии, или вече беше слязла на брега?
Прозорецът имаше дървени капаци от вътрешната страна да спират течението. Заменяха ли ги с пергамент или стъкло през зимата? Ако не, значи малката стая тънеше в почти пълен мрак през една четвърт от годината. Прозорецът беше тесен, но Пен все пак би могъл да се промуши през него. Вмъкна рамене в каменния отвор и подаде глава навън.
Плъзна поглед по широкия залив, погледна към брега от другата страна на тъмнеещия проток, а после и надолу, към далечния наниз от остри скали и пенестата бяла дантела на прибоя. Дори за опитен катерач пропастта беше колкото впечатляваща, толкова и страховита. Най-долу се виждаше тънка като косъм гънка, вероятно началото на молитвените стъпала. Горният край на изсечените в скалите стъпала беше на шейсетина стъпки под прозореца. Пен потръпна.
Проточи врат да погледне вляво и вдясно от себе си. Различи тъмните силуети на другите издълбани в скалата прозорци на този етаж. Нямаше корнизи, первази, нищо, което да използва. И толкова по-добре. Изкушението да се измъкне по този път като нищо щеше да го размаже върху скалите долу. Изви врат и огледа изпъкналите балкони на горния кат. От тях го деляха двайсетина стъпки. Човек с кука за катерене и самоубийствена нагласа сигурно би се въодушевил, но Пен не си беше донесъл нито едното, нито другото.