Дяконката беше на средна възраст. Колко жени на име Хекат можеше да има в манастира? Десетки, като си помислиш. Жената не беше албинос. Но в изящните черти на лицето ѝ сякаш се долавяше известна прилика с Боша — освен ако на Пен не му се привиждаше от страх, — точно както грубото лице на Икос напомняше за меките черти на Найкис. Дез не беше във форма и Пен не посмя да прещипе гласните струни на жената от страх да не я осакати необратимо. Затова, когато дяконката отвори уста да извика, реши да заложи на друго.
Потупа два пъти устните си с палец, погледна право в кафявото око, което виждаше между дъските, и каза:
— Суракос.
Устата се затвори бавно, но пък погледът стана още по-втренчен.
Икос завъртя глава и зяпна Пен с израз на пълно недоумение. Пен вдигна предупредително ръка, преди онзи да се е разприказвал.
— Какво общо има Сура с това? — прошепна жената и махна с ръка да обхване налудничавата система от въжета и двамата мъже, увиснали под балкона ѝ.
— Ще ми трябва най-малко час да обясня с подробности. — Час, с който не разполагаха. — Но ви обещавам, че когато дойде за рождения ви ден през есента, майстор Боша ще ви разкаже всичко. На спокойствие и след като опасността за самия него е отминала.
Така. Ежегодните гостувания на Боша за рождения ден на сестра му бяха лична информация, известна само на онези, които познаваха албиноса. Но дали щеше да е достатъчно, за да притъпи подозрителността на сестра му?
— А защо не е безопасно сега? — попита тя.
Е, поне беше успял да отклони вниманието ѝ от тяхното богохулно присъствие в женския манастир.
— Столична политика.
Жената примижа, после изсумтя:
— О, богове! Пак ли?
— Нищо лошо няма да му се случи, ако си мълчите за видяното. Освен пред Дамата на пролетта. На своята богиня може да се молите свободно. Няма да се изненадам, ако ви каже добра дума за нас.
Сега вече в окото проблесна възмущение.
— Наистина ли очакваш да повярвам, че имате… един вид божествено одобрение за тази каскада?
Пен знаеше, че имат, или поне че Найкис е получила такова, но му се стори неразумно да подлага на изпитание боговете. Или дяконката.
— Нищо не твърдя. Сура ще ви разкаже всичко.
Жената изгърби рамене и потри отново перото в ръката си.
— Ще разкаже той, къде ще иде — измърмори тя и Пен разбра, че са се отървали, и даде знак на Икос да продължи.
Седониецът го стрелна с поглед, който казваше, че Суракос няма да е единственият, който ще дава обяснения, после се зае отново с въжетата и куките. Хекат отиде да надзърне в празното пространство между своя балкон и следващия, който беше и последният в редицата, слава на боговете.
— Това е най-странното нещо, което съм виждала — каза тя. — Защо изобщо го правите?
— В момента ли? За да изведем двама мъже от място, където нямат работа, по възможно най-експедитивния начин. И с най-искрени извинения, повярвайте ми.
— Видяхте ли онази чайка?
— Каква чайка? — попита невинно Пенрик.
Жената го изгледа убийствено. Точно така го поглеждаше преди години и главната готвачка в имението Джуралд точно преди Пен да признае участието си в изчезването на някой липсващ сладкиш. После готвачката го перваше през ухото и мушваше още едно парче сладкиш в ръката му, преди да го натири от кухнята.
— Сура и това ли ще ми обясни?
— Ако го видя, непременно ще му заръчам да ви каже — обеща Пен.
Залюляха се извън полезрението ѝ, като я оставиха да се взира в перото от чайката.
Стигнаха до последния балкон и там стана ясно какъв е планът на Икос за последния етап — спускането към молитвените стъпала. Планът, оказа се, надминаваше и най-лошите очаквания на Пен. Идеята беше Икос да отпусне въжето му и да го залюлее на него като махало, така че Пен да „заобиколи“ с люлеене двайсетината стъпки изпъкнала скала до стъпалата за поклонничките, преди те да се скрият от поглед на път към задната вратичка, която до неотдавна беше част от собствения му план за бягство.
— Спокойно, няма страшно — прошепна строителят на мостове. — Само гледай да не се изхлузиш твърде рано от люлката. Иначе ще трябва да пробваме пак.
Пен успя на третия път. Дездемона врещеше, че искала още една чайка, но той ѝ изшътка да си наляга парцалите.
Последва напрегната пауза, докато Икос висеше под балкона и се занимаваше с въжетата и куките на зловещото си приспособление. Следвайки дадените му инструкции, Пен откачи своята люлка от двойното въже и закачи куката му за един шарнирен болт, набит в скалната стена. Въжето се опъна и Икос се спусна по него с все нещата си. После строителят разкачи всичко и нави с опитни движения въжетата, докато и последното не се изниза от основата на балкона, заличавайки всяка следа от придвижването им. Накрая Икос успя да измъкне и шарнирния болт. Остана само анонимна четвъртита дупка. И да имаше други такива дупки в скалата, Пен не ги видя.