Идрене сниши глас.
— Да знаеш, че бижутата на Флорина са в една кутия, зазидана в стената от западната страна на старото ѝ писалище. Там никой не би се сетил да ги търси. Хората обикновено ровят в мазето за такива неща. С Флорина се разбрахме, че бижутата ще са за теб, като втора зестра, когато се омъжиш повторно. Ако се върнеш в къщата преди мен, вземи ги. Омъжена или не!
— Добре, майко — каза Найкис смутено. Флорина имаше забележителни бижута, някои останали от собствената ѝ зестра, други подарък от съпруга ѝ, чиято щедрост бе расла заедно с чина и богатството му. И при най-скромна оценка тези бижута можеха да ѝ купят прилична къща, че и да остане нещичко настрана.
— Това означава, че имаш и друг вариант. При това по-надежден от женитбата. Защо не изпратиш своя магьосник да ти ги донесе? Като герой от приказка, който трябва да изпълни трудна задача, за да спечели принцесата.
— Той не е мой… а и не искам да рискува живота си с трето пътуване до Седония! — възмути се тя, при което майка ѝ се усмихна широко.
— Такаа… Значи не искаш да ходиш в Адрия, но вече установихме, че просветен Пенрик ти е по-скъп от пълна кутия с бижута. Или от къща. Е, това е някакво начало. Какво друго?
Найкис въздъхна и отвърна с неохота:
— Да се омъжа за него означава да се събера и с Дездемона. Тя винаги ще е в главата му. По-близка от съпруга. Интимни отношения, които дори не мога да си представя.
Майка ѝ вдигна рамене.
— Много жени се научават да делят съпруга си с друга. Е, повечето други жени не са демони на хаоса, вярно. Понякога се получава добре, друг път — зле, а най-често е нещо по средата. Аз, за щастие, извадих късмет.
— А ти как се реши?… Да отидеш при татко?
— След няколко дълги и откровени разговора, за начало.
— И той те е убедил?
— О, петимата богове да не дават, изобщо не съм говорила с генерала! Би било чиста загуба на време. Говорих с Флорина. — Идрене махна с ръка. — Която беше умна и опитна жена още тогава и това много помогна. — Измери Найкис с поглед. — Ти… ти, изглежда, приемаш този демон като личност. Или набор от личности. Жена, при всички случаи. Тя може ли да говори?
— Да. Но трябва да използва устата на Пенрик, с негово разрешение. Така че няма как да говоря с нея насаме. Той винаги е с нея и тя винаги е с него. Ще бъде с нас и в леглото, ако позволиш да изтъкна.
— О, хм, да. Така нещата наистина стават много лични… — За облекчение на Найкис, майка ѝ не задълба по темата. Само добави бодро: — От друга страна, поне няма да му роди наследници, които да се съревновават с вашите деца.
Найкис стисна зъби.
Само че мисълта така или иначе пусна корени в главата ѝ. Ако проблемът ѝ беше с демона, може би точно с демона трябваше да говори? Разговор, който по необходимост щеше да включва трима. Или четиринайсет.
„Но не е невъзможно.“ А и вече беше виждала Пенрик да преодолява невъзможни неща.
„Говорих с богиня. Един демон едва ли е по-страховит.“
Това беше най-странната мисъл, спохождала я през тази пълна със странни неща седмица. Като семе, което пуска бавни израстъци надолу в земята и нагоре в небето. Найкис го остави засега в нежния мрак.
— Така, значи без Адрия, по-добър от бижута и ще трябва да спиш с демон на хаоса. Макар че, като те слушам, май двете се спогаждате добре. А и тя е изцелила Аделис, нали така? — Изглежда, тази част от разказа на Найкис в най-голяма степен бе помогнала на Идрене да приеме странните аспекти на Пенрик.
— Двамата заедно го изцериха. Ако разбирам правилно, когато лекуват, работят в екип, като впряг.
— Удивителен впряг, ако питаш мен. Друго?
Найкис отклони поглед. Задълбали бяха в най-интимните ѝ страхове, така че защо да не разтовари всичко, до дъно?
— Знаеш, че с Каймис така и не си родихме дете. Все се питам дали вината не е била у мен… И дали няма да обрека Пен на бездетие.
Идрене изсумтя по своя си начин.
— Флорина би могла да ти каже много по въпроса. Знам колко мъчителна може да бъде тази тревога, но поне при теб решението е на една ръка разстояние. Пенрик е лекар и сигурно би могъл лесно да установи истинската причина. Храмът къта своите магове лечители като вода в пустинята, а ти разполагаш с един от тях само за себе си.
— Майко! — викна Найкис и усети как страните ѝ се сгорещяват. — Не мога да поискам от него да… да прегледа интимните ми части!