Икос сви рамене.
— Промяна в плана. Явно майка ми е тръгнала за Акилаксио. Трябва да стигнем там.
— Сериозно? След всичките ти усилия да я измъкнеш?
— Да. И на мен не ми харесва особено. — После посочи с палец през рамо. — Този казва, че ще плати за превоза.
Пазарлъкът не трая дълго, защото Пен затвори сделката при първата предложена цена, само и само да потеглят веднага. Мъжете, които си бяха лика-прилика с коравите рибари от пристанището в Гуза, вероятно знаеха от Икос какъв риск поемат, а и да не знаеха, Пен не се чувстваше длъжен да ги информира.
Лодката се вряза в прозрачната вода, досущ рибарска гемия, излязла да хвърли мрежи в ранната утрин сред миризма на напечени от слънцето дърво и катран, сол и рибешки люспи. Би била съвсем на място в студените езера на Кантоните, но изглеждаше абсурдно малка в това безкрайно синьо море. Когато вдигнаха едничкото ѝ платно, Пен се сви на сянка под него и остави управлението ѝ на екипажа — надяваше се, че мъжете си разбират от работата. Икос очевидно смяташе така, защото се сви на палубата и задряма. Или имаше безрезервно доверие в уменията им, или беше толкова уморен, че изобщо не му пукаше.
Бяха ли стигнали Найкис и Идрене в Акилаксио живи и здрави? Или бяха налетели на някаква неприятност, която да забави дългия им нощен преход по крайбрежния път? Окуцял кон, счупено колело, преобърнала се каруца? Или разбойници? Боша лесно би се справил с един разбойник и дори с двама, но ако са били повече?
„Две офицерски вдовици няма да се дадат лесно — изтъкна Дез. — Боша едва ли ще трябва да свърши цялата работа сам.“
Това не го успокои особено. Макар че Идрене определено изглеждаше хладнокръвна жена. А и Икос, който я познаваше много по-добре от Пен, очевидно бе смятал, че Идрене ще се справи с дяволската му машина, без да изпадне в паника. (Дез изръмжа.) Ако беше вярно, че с възрастта жените заприличват на майките си, значи бъдещето му с Найкис щеше да надмине и най-смелите му очаквания.
Ако доживееха да го видят. Или да го започнат поне.
Не беше възможно имперска потеря да е настигнала жените, повтаряше си той. Дори разбойниците бяха за предпочитане пред войниците. Не, тъмничарките на Идрене сигурно още претърсваха Лимнос.
Лодката изви на юг успоредно на брега и Пен проточи врат да погледне за последно смаляващия се остров.
И така стана първият забелязал бързата патрулна галера с по десет гребла на всеки борд и вдигнато платно, която тъкмо заобикаляше един скалист блъскан от вълните нос на Лимнос. Не беше нито рибарска лодка, нито търговски съд. Не, това нещо вонеше на военни. Далечна фигурка на носа посочи към тях, извика нещо и галерата зави в тяхната посока.
Пен отиде при Икос и го разтърси.
— Май си имаме компания. И то лоша.
Икос се надигна на колене, обърна намръщен взор в указаната посока и изпсува.
„Мога да се погрижа за тях, ако искаш — предложи услугите си Дез. — Все едно са пирати.“ Пен остана с неприятното впечатление, че демонът облизва несъществуващите си устни. „Разкъсани платна. Срязани въжета. Счупени гребла. Избили клинове. Разкъсани шевове по корпуса. Пожар в кухнята. Толкова забавни възможности…“
Нищо чудно, че капитаните не качваха магьосници на корабите си.
Единствена Рухия възрази. „Запази спокойствие. Ако изобщо имат нещо общо с бягството, ще търсят жена. Тук жени няма. Нека претърсят, щом искат. Ще огледат и ще си тръгнат.“
„Да — съгласи се Пен с Рухия, после каза, за да угоди на останалите: — А ако нещата тръгнат зле, вероятно ще имате възможност да се развихрите на воля.“
Дездемона изсумтя. Изобщо не се беше вързала.
Приятелчетата на Икос също не се зарадваха на неканената компания. Пен беше чувал, че седонийските островитяни понякога си докарвали доходи и от други, не толкова законни дейности като риболова. Контрабанда, казано накратко. Или пиратство дори. Само дето… той обходи с поглед лодката, която газеше плитко и явно не носеше скрит товар… днес не личеше да карат забранени стоки.
Нито избягали затворнички, в този ред на мисли.
— Откъде се взеха тези? — обърна се Пен към Икос.
Галерата ги настигаше бързо и тяхната лодка нямаше шанс да я надбяга в това тихо време.
— Имперската флота има пост от другата страна на острова — отговори Икос. — Не пълен гарнизон. Основно куриерски лодки и няколко галери, които да предупредят навреме материка, ако на хоризонта се появи заплаха. — След миг добави: — Аз проверих. Ти не провери ли?
Пен само примижа в отговор.
Щом галерата ги наближи достатъчно, за да се чуват, екипажът на Икос неохотно се подчини на заповедта да спрат. Галерата също забави, греблата се вдигнаха, а няколко офицери се скупчиха на перилата да огледат отвисоко рибарската лодка. Млад моряк с имперска униформа се спусна по едно въже и скочи при тях.