— Търсим една жена — каза той и даде нелошо описание на Идрене. От пръв поглед беше ясно, че на борда няма пътници от посочения пол, макар морячето да задържа поглед върху Пен, вероятно заради чужбинските му очи. Които не бяха кафяви като на бегълката, затова младежът изгуби интерес и добави: — Може да се е удавила вече. Ако намерите тялото ѝ, докарайте го на офицерите в залива на Лимнос. Има награда. Кажете и на другите рибари, които видите.
Хората на Икос проявиха известен интерес при новината за наградата, после морячето улови въжето, метнато от галерата, и се изтегли по него, без дори да си намокри краката. Икос избута с гребло лодката, а веднага щом двата съда се раздалечиха достатъчно, веслата на галерата захапаха стройно вълните и я тласнаха по пътя ѝ. Отиваше боговете знаят къде, но важното бе, че си тръгваше, точно както беше предрекла Рухия.
И то не в посоката на Акилаксио. Засега.
Пенрик издиша шумно и седна като подкосен.
Икос се тръшна до него задъхан. Явно Пен не беше единственият, чието сърце се беше качило в гърлото.
— До мръкнало новината ще е стигнала материка — каза Икос.
— Да. Макар че не се знае каква ще е новината. Май са се вързали на версията със самоубийството, отчасти поне. — Което не означаваше, че ще прекратят издирването. Дори и така обаче преследвачите трябваше да покрият голяма площ, а Идрене и Найкис бяха на едно конкретно място. Къде щяха да търсят Идрене — навътре в сушата или по пристанищата, с идеята, че се опитва да хване кораб?
— Ако майка ми беше с мен сега, в лодката — каза след малко Икос, — щеше да стане лошо.
— Да — съгласи се Пен. — Като ми остане време да си поема дъх, ще посветя химн на белия бог.
Икос кривна глава.
— Копелето е и твоят бог, така ли? — И отговори сам на въпроса си: — Ми да, как иначе. Нали рече, че си Негов свещен. Е, щом с Него си приказвате на ушенце, един вид, защо не го помолиш да благослови пътуването ни?
Пен направи свещения знак, потупа два пъти устни с палец и каза:
— Ако се съди по събитията досега, Той вече го е направил.
— Хм. Така излиза.
Седяха мълчаливо, докато лодката завиваше бавно на юг.
16.
Найкис се събуди от почукване на вратата и скочи. Слава на боговете, беше Боша. Тя хвърли бърз поглед през прозореца да се ориентира за часа, докато Идрене присядаше на ръба на леглото и се прозяваше, а Боша сваляше шапката си и сядаше на едно столче. Беше късно следобед. Наистина ли бяха спали толкова дълго? До залез оставаха най-много два часа.
— Какво открихте? — попита Идрене.
Боша направи физиономия.
— Нищо полезно засега. Три от корабите в пристанището потеглят в друга посока, един не е подходящ за жени без ескорт, а последният е от флотилията на Ксаре. Сами разбирате защо не мога да ви кача на него, а и следващата му спирка е Тасалон, където не бива да ви виждат.
Идрене кимна. Найкис не знаеше да се тревожи ли, или да си отдъхне. Добре би било да потеглят възможно най-скоро, но едно забавяне би позволило да Пен да ги настигне. Ако не го беше сполетяло нещо ужасно, разбира се…
— Още колко можем да изчакаме — попита Идрене, — преди да се откажем от пътя по море и да поемем на изток по суша? И бихте ли могли да ни откарате до някой от основните пътища, където да наемем карета и да сменяме конете?
— Не е невъзможно — каза Боша, макар че идеята очевидно не му допадаше. — Само че заповедта за задържането ви ще стигне до границите преди вас. Целият ни план зависи от бързината.
И наистина, единствената им надежда беше да надбягат преследвачите. Ако потерята ги настигнеше, всяка съпротива, без Пенрик, беше обречена на провал, а дори и с него нямаше гаранция, че ще се измъкнат.
— С този отлив ще отплават три кораба — продължи Боша. — Доколкото разбирам, в пристанището на Акилаксио всеки ден хвърлят котва по пет-шест кораба да разтоварят или натоварят. Има и два по-малки, които пристават редовно. — Говореше за местни съдове, които пътуваха между градчетата и островите в тази част на крайбрежието. — Но те няма да ви свършат работа.
Никаква, помисли си Найкис. Само щяха да ги изложат на същите рискове във всяко пристанище по пътя си и да ги забавят допълнително.
Идрене разтърка подпухналите си от съня очи.
— Нека изчакаме до утре сутрин. Току-виж се появил подходящ кораб. Ако не, ще поговорим пак и ще решим какво да правим. — Стана да се наплиска с вода от умивалника, после отиде да погледне през прозореца. — Да ви кажа, до гуша ми дойде от малки стаи. Чувствам се като в капан.