— С удоволствие. Но… тази вечер? Дотам е много път.
Клий се усмихна.
— Руси е добър домакин. Пред градските порти ни чакат коне.
— Там ли ще останем да нощуваме?
— Луната ще е почти пълна тази нощ и ако не завали, ще се приберем. Но ако решим да останем. Руси ще ни осигури всичко необходимо.
Доволен от перспективата да се махне поне за вечер от тази къща, както и от мисълта, че ще види една толкова вълнуваща крепост, Пен се разбърза да избере нещо подходящо и използваемо от новия си гардероб. Уви, Клий не му даде възможност да скрие по-добре книгата на Рухия — изчака го учтиво да се приготви, после го подкара към коридора.
— Трябва да поискам разрешение от просветен Тигни — сети се със закъснение Пен, докато слизаха по стълбите.
— Няма нужда — каза Клий. — Вече говорих с него. Все пак не си затворник тук.
Но не беше и напълно свободен, щом Клий щеше да му бъде бавачка. Писарят се явяваше нещо като личен секретар на Тигни и свещеният му поверяваше кореспонденцията си, а явно и пленника си. Пен се зачуди дали Клий работи и с шифрите на свещения и дали би било безопасно да го попита за тях.
— Добре. — Пен излезе след Клий на улицата, решил да не дава на предпазливия свещен шанс да промени решението си.
Скоро стигнаха до реката. Нагоре и надолу по течението няколко воденични колела се въртяха със скърцане. Минаха по извития стар каменен мост и навлязоха в по-бедната част на града. Основното ѝ предназначение беше да обслужва керваните, които се спускаха от северните планински проходи, и беше пълна със складове, кожарски работилници, седлари, ковачи и пансиони за онези пътници, които предпочитаха да останат близо до стоката си. След портата на пътя край езерото стигнаха до малка конюшня. Там ги чакаха два коня, готови и оседлани. Изглеждаха по-кротки от обичайните коне под наем.
Клий се метна на гърба на единия, а Пен попита:
— Тези коне на брат ти ли са?
Клий кимна.
Поеха на север. Известно време се движиха ходом, понеже имаше голямо движение — основно фермерски каруци, които се връщаха от пазара, и добичета, поели на последния си път към градските скотобойни.
— Учил ли си езда като малък? — попита Пен.
— Да, обучиха ме във всички характерни за един замък неща. Замък Мартенден е прекрасно място за деца. Дадоха ме за чирак в ордена чак когато навърших четиринайсет, както беше записано в завещанието на баща ни.
Обичайната възраст за начало на чиракуване.
— Старият лорд голямо семейство ли имаше?
— Не твърде голямо, за мой късмет. С Руси бяхме единствените момчета. По-голямата сестра на Руси отдавна е омъжена, а моята избра ордена на Дъщерята и сега преподава в едно училище на Дамата в долината Линет.
— Май добре сте си живели. — Пен се надяваше Клий да долови деликатния въпрос, замаскиран в това наблюдение, а ако не го доловеше, още по-добре.
Явно посветеният все пак го усети, защото устните му се извиха в усмивка.
— Майката на Руси винаги се отнасяше добре с нас. А Руси е с десет години по-голям от мен. Така че дори майка му да беше починала преди баща ни и той да се беше оженил за моята майка, което би било крайно невероятно поради липсата ѝ на обществен статут и зестра, пак нямаше шанс аз да бъда наследникът. А и не съм създаден за такова нещо.
— И не завиждаш на Русилин за ранга му?
Клий го стрелна с кос поглед.
— Мислил съм за това, разбира се, иначе бих бил глупак. И още по-голям глупак, ако го бях взел присърце. Ти завиждаш ли на брат си Ролш?
— Не — даде си сметка Пен, както и че никога не се е замислял сериозно по въпроса. — Ролш ме тормозеше по всевъзможни начини, докато растях, макар и не колкото Дрово… разликата ни беше твърде голяма и това ми спести най-лошата част от братския тормоз. Това, както и фактът, че Ролш просто не е побойник. Но никога не съм искал неговото място. И сега не го искам.
— Значи имаш късмет.
Движението по пътя се разреди и Клий пришпори коня си, първо в тръс, после в лек галоп. Пен последва примера му, доволен, че е намерил още едно общо нещо със самоуверения посветен.
След като яздиха още час в късния пролетен следобед между искрящата отдясно езерна вода и издигащите се отляво хълмове, зад една извивка на езерото пред погледа им се възправи сивото туловище на замък Мартенден.