Кацнал бе на малък остров само на десетина крачки от брега, а стените му сякаш изникваха от скалната основа. Високи, солидни и застрашителни, крепостните зидове следваха естествените очертания на островчето, отклонявайки се от класическата правоъгълна форма, но не и от класическия брой на кулите — четири кръгли кули с конични плочести покриви по краищата на замъка и пета, за късмет, над подвижния мост.
Село Мартенден се виеше покрай пътя, по-скоро фермерска махала, макар че нивите и лозовите масиви по склоновете на хълмовете изглеждаха доста обширни. Ковачница, кръчма, кожарско ателие, дърводелница, малък хан за пътниците, които нощта е заварила на пътя. Клий проследи погледа на Пен и каза:
— По-ранните лордове имали големи надежди за това място, но всичките им въжделения били убити или по-скоро присвоени било от храма, било от градските търговци.
— Хм — каза Пен. — Видях големите воденици край реката. А и тя е логичната крайна точка на езерния трафик.
— Така е.
Клий го поведе към малък извит мост, свързан с подвижно мостче. Минаха по тях с тропот на конски копита и посветеният поздрави с усмивка войника, който стоеше на пост. Портите бяха отворени, решетката — вдигната в този спокоен и мирен ден. Дворът, с неправилна геометрична форма и настлан с каменни плочи, не изглеждаше толкова гол като стените. Сводести портици с каменни колони се точеха от двете му страни. Над тях се издигаха двуетажни дървени галерии и слънчевите лъчи се изливаха като в кладенец — хитро решение, което осигуряваше на обитателите достатъчно дневна светлина. Един коняр изтича да поеме конете им, а самият лорд Русилин се показа на един балкон и им махна. После слезе по едно стълбище в дъното на галерията. Ботушите му потропваха в енергичен ритъм по стъпалата.
— А, успял си доведеш нашия гост — каза с топла усмивка Русилин на брат си. — Някакви проблеми по пътя?
— Никакви — отвърна Клий.
Лордът се обърна към Пен и разпери длан върху сърцето си за поздрав.
— Лорд Пенрик. Добре дошли в замък Мартенден.
— Благодаря за поканата, лорд Русилин. Нямах търпение да видя замъка ви. — Пен вдигна поглед покрай галериите към бойниците. — И да погледна от него.
Русилин се усмихна.
— Вечерята е почти готова. Има време да се качим на стената.
Господарят на замъка ги поведе по стълбището, по което току-що беше слязъл, после по десетина каменни стъпала над галериите. Пен го следваше с нетърпение. Клий вървеше последен. Излязоха на пътечката покрай назъбения каменен парапет на крепостната стена. Пен се наведе над парапета да погледне към езерото. Представи си, че е на пост тук и следи за врагове. Или това, или за търговски лодки с богат товар, пристигащи от юг или от север… само дето не беше чувал да обвиняват замък Мартенден в езерно пиратство.
На десетина мили южно от замъка се мержелееха крепостните стени на града. Тук езерото се стесняваше, после северният бряг се разширяваше към по-малкото градче при изворите му, което си нямаше принцеса-архисвещена да му изгради статут и крепостни стени, но се справяше добре като отправна точка за езерната търговия. Отвъд завоя две малки зелени островчета красяха синята повърхност и приютяваха, както му обясни лордът, основно кози, овце и няколко оттеглили се от света религиозни мистици. Залязващото слънце къпеше всичко това в златисто сияние.
— Прекрасно — каза Пен, дълбоко впечатлен. — Някога обсаждали ли са замъка, лорд Русилин?
— Не и откакто аз съм тук — отвърна той. — Баща ми е отблъснал набег на графа на Вестрия, но сраженията са били по билата на хълмовете и по пътищата. Графът изобщо не стигнал до замъка. Нито до Мартенмост, нищо че градът е забравил тази малка подробност.
— И все пак сега работите за Вестрия?
Русилин се усмихна.
— Графът си научи урока. За него е много по-добре да ни привлече на своя страна, отколкото да се сражава с нас.
В сравнение с това имението на Джуралд наистина приличаше на селски чифлик, призна пред себе си Пен.
— А отдолу какво има? — попита той и се обърна назад да погледне към павирания вътрешен двор, който вече тънеше в привечерни сенки.
— Ще ви покажа долните нива след вечеря — обеща Русилин. — При централните складове има интересна водна врата. Изключително полезна за вкарване и изкарване на стоки.
— Е, замъкът ви никога няма да остане без вода при обсада — каза замислено Пен. — Още едно предимство пред класическото местоположение на някоя височина.
— Така е — потвърди Русилин и ги поведе назад към стълбите. Посочи пътьом на Пен още няколко полезни неща в случай на обсада. Явно беше горд с дома си като добра стопанка. Стига стопанките да си падаха по сраженията.