Ботушите им скърцаха по дъските на галерията. Влязоха не във величествена трапезария, както бе очаквал Пен, а в една относително малка стая. Два тесни прозореца с изглед към езерото от двете страни на вградената в каменния зид незапалена камина пропускаха слабата светлина по заник-слънце и Пен примижа, изкушен за миг да поиска от Дездемона онова странно зрение, което му позволяваше да вижда в тъмното, но очите му бързо се нагодиха. Потъмнял от времето бюфет крепеше покрити подноси с ястия и десетина хубави восъчни свещи, от които беше запалена само една. Клий се зае да запали останалите свещи на бюфета, както и тези на масата, сервирана за трима. Явно господарят на замъка бе решил да сподели вечерята си насаме със своя интересен гост. След любезна молба от страна на брат си Клий влезе в ролята на прислуга, с усмивка и без негодувание. Поднесе на Пен легенче да си измие ръцете.
Блюдата бяха богати на месо и, за щастие, бедни на сирене. Дивечово месо, телешки пържоли, агнешко и едно цяло пиле. Русилин ги наряза с бързината и сръчността на хирург. Яхния от задушени кореноплодни зеленчуци с прекрасен маслен сос, който успешно прикриваше факта, че основните съставки са съхранявани цял сезон в зимниците, и прясна салата от пролетни зелении добавиха допълнително разнообразие към гощавката. Виното беше бледожълто и сладко, от лозята на замъка. Двамата братя пиеха предпазливо и Пен се постара да последва примера им, нищо че Клий и Руси се редуваха да му доливат.
Явно информиран предварително от Клий, домакинът им се постара да разприказва Пен за младостта му в Джуралд. Пен реши да не разваля настроението, като спомене смъртта на Дрово, но на свой ред зададе куп въпроси за наемническия живот. Чудеше се дали брат му е имал време да се почувства на мястото си като член на наемнически отряд преди лагерната треска да сложи преждевременен край на кариерата и живота му. Когато говореше за отряда си, Русилин приличаше повече на Ролш, отколкото на Дрово: повече сметки, логистика и негодувание от неблагонадеждни доставчици, отколкото вълнуващи истории за героизъм. Според думите му гарнизонният живот бил доста скучен, но извън това отрядът му взел участие в два кръвопролитни сблъсъка за спорна долина по далечната граница на графските владения, както и в потушаването на селски бунт, породен, представете си, от опита на графа да избие глутниците подивели кучета, които тормозели района.
Русилин допълни отново чашата на Пен и вдигна поредния тост. Това подсети Пен, че Дрово се беше записал в наемническия отряд под въздействие на алкохола — по време на пиянско празненство с приятелчетата си, — макар че бе продължил да защитава енергично решението си дори след като беше изтрезнял. Наистина ли беше възможно да те напият толкова, че да се пишеш доброволец за наемническа служба? Говореше се, че именно по този начин кралят на Дартака попълвал екипажите на бойните си кораби. Е, много по-лесно би било да избягаш от наемнически отряд, отколкото от кораб в открито море. Пен облиза устни и се усмихна предпазливо на изобилните наздравици.
След това Русилин взе да го разпитва приятелски за случайността, която го бе сблъскала с Дездемона, и Пен разказа историята отново. След толкова повторения тя започваше да му звучи като спомен за спомен, а не като нещо, случило се наистина. Клий прояви голям интерес към припадъка му, разпитваше за подробности, но Пен не можа да му каже много по този въпрос. Стана му тъжно, сигурно заради виното, и той се разпростря върху темата за провалената си сватба.
— Хубавата Прейта ще ви чака ли? — попита Русилин.
— Съмнявам се — въздъхна Пен. — Боя се, че родителите ѝ са обмисляли други подходящи женихи, докато аз още съм лежал в безсъзнание.
— Хм, колко тъжно.
Клий понечи да му допълни чашата в израз на съчувствие и се намръщи, когато установи, че тя все още е пълна догоре.
— А демонът в теб събуди ли се вече?
— Донякъде — призна Пен. Нямаше желание да им разказва за странните си преживявания с Дездемона, а със сигурност не би могъл да спомене за книгата на Рухия пред Клий, който беше доверен човек на Тигни.
— Значи е преживял без проблеми внезапното прехвърляне, така ли? — попита Русилин.
— Така излиза.
Клий му предложи още от месото, но Пен отказа любезно, защото вече беше преял.
— Трапезата е прекрасна и богата, милорд, но нямам място и за хапка повече — извини се той на Русилин.