— По-вероятно е да стане така, нали? Демоните винаги скачат в най-силния човек наоколо, сам го каза.
— Така твърди Тигни.
— Тогава защо не е скочил в някой от охранителите, които са придружавали магьосницата?
— Не знам. — Клий сви рамене. — Обаче Тигни каза, че този е най-силният демон, с който си е имал работа. Да се чуди човек защо е прескочил в свещената навремето.
— Е, смея да кажа, че ще хареса новия си дом — отбеляза спокойно Русилин.
„Не се опитват да отвлекат мен. Опитват се да отвлекат Дездемона!“
Значи Пен не беше стоката, от разбойническа гледна точка, а само каретата.
„Мислех, че демонът не може да убие и след това да оцелее.“
„Грешно си го разбрал — каза Дездемона. — Магьосникът не може да убие с магия и да запази демона си. Но със сигурност може да бъде убит и да го загуби. Ако демонът прескочи навреме.“
И какво, щяха за втори път да го оставят без годеница, а после и да го убият, така ли? Тази мисъл дълбоко го наскърби. Един демон със сигурност би предпочел силен капитан, който да му осигури хаоса на бойното поле, пред, пред… нескопосания лорд Говедарчо. От обидното прозвище го заболя.
„Не и ако направим нещо по въпроса — каза напрегнато Дездемона. — Сега, Пен!“
Русилин тъкмо посягаше към гърлото му с дебелите си пръсти, преди да забие ножа под треперливата светлина на свещите, когато Пен се превъртя настрани.
— На Копелето зъбите! — изруга Русилин. — Мислех, че е в безсъзнание. Дръж го, Клий!
Пен се надигна на колене, после скочи на крака, докато Клий замахваше някак твърде бавно към него. Лесно избегна посветения и погледна към вратата, но Русилин вече му беше преградил пътя. Лордът замахна с ножа си към корема на Пен, но той успя да се дръпне навреме и скочи зад една колона. Русилин мина от другата ѝ страна, а Клий го сграбчи през раменете.
— Оф, движи се като змия! — викна Русилин и се хвърли към Пен.
Докато острието на ножа се приближаваше към корема му, по дължината му пробяга ръждива спирала. Острието продължи да се движи към целта си, бавно като през мед от гледна точка на Пен, но миг преди да я достигне се разсипа на хиляди оранжеви люспи, които се пръснаха във въздуха като пуха на глухарче — и също толкова опасни.
— Какво! — изгрухтяха Пен и Русилин в хор.
„Огънят — бодро каза Дездемона — има много форми.“
Клий все още го стискаше изотзад. Пен се изтръгна от хватката му. Русилин захвърли непотребната дръжка, грабна едно копие и го заразмахва между Пен и вратата.
— Демоне, предай се! — крещеше Клий. — Предлагаме ти по-добър господар! Тигни иска да те даде на светеца от Идау! Лично преписах писмото! Не ти трябва да помагаш на този глупак, дето го яздиш в момента!
Дездемона, развълнувана като ловджийско куче, хванало следа, сякаш се поколеба за миг и застина вътре в Пен.
Пен заотстъпва, като трескаво търсеше аргументи в своя полза.
— Но кой от двамата да стане неин господар? — избълва накрая. — Добре ли го обмислихте? Онзи, в когото демонът прескочи, ще падне в безсъзнание и другият лесно ще му пререже гърлото. — Дали не би могъл да обърне враговете си един срещу друг?
Русилин се ухили грозно и размаха отново копието.
— Не мисля. Ако прескочи в мен, няма смисъл Клий да ме убива, защото дори да съм мъртъв, нито земите ми, нито отрядът ми ще преминат в неговите ръце. Не би имало смисъл да рискува. А ако прескочи в него, какво пък — ще си спестя рисковете и ще имам верен магьосник на своя служба, когото да обсипя с дарове.
— Нали не мислиш, че сме толкова глупави да не уточним това предварително — засмя се Клий, също грабна копие и застана до Русилин. Двамата братя се опитаха да го изтласкат назад, мушкаха и постепенно го притискаха. Изглеждаха раздразнени, но не и гневни. Беше странно да те убият с такова безразличие. „Сигурно Русилин е също толкова хладнокръвно спокоен и в битка“, помисли си Пен.
Демонът на Копелето като нищо би предпочел един така силен войник за свой господар.
— Какво? — изкиска се Дездемона на висок глас. — И да виждаме твоето грозно лице в огледалото, докато намерим начин да те зарежем? Копелето да не дава!
— Дез, не ги дразни! — изписка с ужас Пен.
Клий примигна смутено, но не отстъпи и крачка. Силните ръце на Русилин изтеглиха копието назад за смъртоносен удар.
А Пен им подпали косите.
Клий изпусна копието си и запищя. Русилин, направен от по-държелив материал, довърши замаха си, преди също да се разпищи, и острието изстърга по каменния зид там, където допреди миг се намираше Пен.