Всички връзки, каишки и токи по дрехите на двамата братя се разхлабиха едновременно. Поредното нападение на Русилин не стигна далече, защото панталоните му се свлякоха на коленете и той изгуби равновесие. Пен можеше да се закълне, че Дездемона се изкиска. Докато двамата залитаха, удряха се по главите да угасят пламналите си коси и се препъваха в дрехите си, тя извика: „Към водната порта!“.
Пен хукна надолу по рампата, опита се да избута лодката, която, уви, не помръдна, после зърна Русилин да се придвижва вбесен и с подскоци към него и се хвърли към ниския сводест отвор. Водата се разплиска студена около глезените му, прасците, бедрата, чатала — аххх!
— Ама аз не мога да плувам, Дез! — викна той, когато при следващата стъпка кракът му не намери опора. Изведнъж пропадна във вода без дъно, така внезапно, че остана без дъх.
„Нищо — каза му самодоволно Дездемона. — Умелан може. Остави се на нея.“
Умелан много бързо даде да се разбере — чрез силен пристъп на отвращение, — че не е свикнала с толкова студени води, нито с тяло, което е толкова кльощаво и склонно да потъва, но така или иначе Пен стигна до повърхността и заплува кучешката в почти пълния мрак на нощта. Примигна да разкара водата от очите си и взе да върти глава в търсене на брега.
„Плувай към другия бряг — посъветва го Дездемона. — Русилин със сигурност ще прати хора да претърсят този.“
— Много е далече! Не мога да стигна дотам с плуване! — избълва задъхано Пен.
„Ако се отпуснеш и намалиш темпото, ще успееш.“
Пен продължи да движи ръце и крака. Постепенно замахът му стана по-дълъг, а краката му откриха удобен жабешки ритъм, който, дори да не го изтласкваше по най-ефективния начин, поне не му пречеше. Дишането му се поуспокои.
Поне докато не чу гласа на Клий, твърде близо зад себе си.
— Ето го! Виждам косата му във водата.
Пен се обърна и видя силуета на лодката, която тъкмо минаваше през водната порта. Сам не беше успял да я помръдне, но явно с общи усилия двамата братя я бяха избутали във водата. Веслата изскърцаха в гнездата си, когато Русилин напрегна мишци. Пен си представи как едрият мъж го удря с греблото по главата или го нанизва на копието си и го влачи обратно към замъка като голяма неповратлива риба.
„Това вече си е направо тъпо“ — промърмори доволно Дездемона. Въпреки студената вода Пен усети как го заливат топли вълни.
Клий, застанал прав на носа и стиснал копие в ръцете си като харпун, изпсува изненадано, когато стъпалото му пропадна през дъното на лодката. Изпусна копието и то потъна, повлечено от тежкото стоманено острие. Металните скоби на веслата се откопчаха, Русилин изпусна греблата и почна да ругае. Лодката загуби скорост и спря.
Някъде от високите стени на замъка се чу уплашен глас:
— Пожар!
— Пожар! — подеха тревогата още гласове. Русилин погледна в мрака към отдалечаващата се плячка, хвърли поглед през рамо към другото си застрашено съкровище, хвана с две ръце едното гребло като лопата и започна да обръща лодката, вече натежала от водата, която влизаше през пробойната при носа.
— Руси — каза разтревожено Клий, — и аз не мога да плувам!
— Тогава грабвай другото весло и се хващай на работа — озъби се Русилин. — Онзи глупак така или иначе скоро ще се удави в студената вода.
На този етап наистина беше напълно излишно греблото на лорда да се сцепи на две при поредното загребване.
Пен се обърна тихичко по гръб и заплува в обратната посока.
Когато Пен изпълзя на скалите и се пльосна в някаква гостоприемно мекичка кал, луната вече се издигаше над възвишенията на изток. Беше измръзнал до кости и уморен до смърт. Не искаше никога повече да помръдне и пръст дори.
След време любопитството надви умората и с цената на канско усилие Пен се превъртя на хълбок и погледна към другия бряг на езерото. Искрите и оранжевото сияние, които се бяха издигали над замъка като над подпален комин, най-после бяха угаснали. „Замъкът беше хубав — помисли тъжно той. — Жалко.“
„Сурова справедливост — промърмори Дездемона. Май беше изтощена почти колкото него. — Ако си падаш по милостивата справедливост, значи не бива да привличаш вниманието на белия бог.“
— Рухия правеше ли такива неща?
„Рядко. Беше корава жена и не позволяваше да я притиснат в ъгъла. — След кратко замисляне добави: — След първите няколко горчиви урока.“
След още няколко мига каза: „Ако не се размърдаш в най-скоро време, ще умреш от измръзване и всичките ми усилия тази нощ ще отидат на вятъра. А и не ща да се озова в някоя крава.“