Тигни седна отляво на Пен. Магистратът поизправи гръб и изгледа намръщено Пенрик.
— Тази комисия се събра да разследва неприятните събития от изминалата нощ — официално каза той. Ако беше учил за адвокат, помисли си Пен, сигурно щеше да се ориентира по-добре в ситуацията. Явно не ставаше въпрос за съдебен процес, може би… изслушване, това ли беше терминът? Магистратът продължи: — Вече взехме показанията под клетва на просветен Тигни, на благословен Бройлин от Идау, както и показанията и самопризнанието на посветен Клий.
— Клий престана ли най-после да лъже? — обърна се Пен към Тигни.
— Така изглежда — изръмжа Тигни.
Светецът изсумтя тихичко от ъгъла си, но не вдигна очи.
— Остават някои неизяснени детайли — продължи магистратът. „Ще останат, я, и още как“, помисли си Пен. — С цел да ги изясним окончателно бихме искали да положите клетва пред боговете да кажете истината и да ни разкажете подробно за случилото се, за да го запишем за нашите архиви.
Пен преглътна, но после, с малко помощ от свещения на Бащата, изрече клетвата с правилните думи. Нямаше нищо против да каже истината. Не се сещаше за нищо, което би искал да скрие. Може би все още бе твърде уморен.
Насочван от въпросите на магистрата, Пен повтори какво се е случило през изминалия ден, но доста по-подробно, отколкото при първия си лаконичен разказ в кабинета на Тигни. Перата дращеха трескаво. Другите членове на комисията също задаваха въпроси, някои умни, други неудобни, и Пен започна да си дава сметка какъв наивен идиот е бил. Нещата, които си спомняше като ужасни или вбесяващи, сега му звучаха неловко.
Е, поне не беше единственият, който се чувстваше смутен. Магистратът се обърна към Тигни:
— Защо решихте да настаните лорд Пенрик в стаята на посветен Клий? Нямаше ли други варианти?
Тигни се изкашля.
— Имаше, но аз смятах Клий за свой доверен помощник. Двамата са на една възраст. Реших, че Клий може да го държи под око, да го поразпита и да открие евентуални несъответствия в историята му. И да ми докладва.
Пен свъси вежди.
— Трябвало е да ме шпионира, така ли?
— Стори ми се разумно. Твоята история беше… необичайна. Както си установил от личен опит, някои хора са готови на укорими постъпки, за да се сдобият със способностите на магьосник.
Ако питаха Пен, убийството надхвърляше с доста „укоримите“ постъпки. Отвори уста да сподели мнението си по въпроса, но в същия миг свещеният от ордена на Бащата вдигна поглед от бележките си и попита Тигни:
— Смятате ли, че ако не е бил поставен толкова близо до изкушението, посветен Клий е щял да стигне до идеята за конспирацията?
Тигни се размърда неспокойно на стола си. След дълга пауза измърмори:
— Не зная. Може би — не.
Жената с копринената рокля стисна устни и спря да пише.
— Нещо от случилото се снощи, лорд Пенрик, подсказа ли ви кой от братята е авторът на плана? — попита тя.
— Аз… не съм сигурен — отвърна Пен. — Преди замъкът да се запали, двамата изглеждаха много задружни и верни един на друг. Когато избухна пожарът, лорд Русилин ми се стори по-склонен да зареже преследването, но пък той, изглежда, смяташе, че ще се удавя в езерото. В негова, ъъ… е, не в негова защита, но… така де, аз също мислех, че ще се удавя. — Пен примигна. — Има ли новини от замък Мартенден, между другото? Тоест, освен за Клий. Чудех се дали се е върнал в града, защото брат му го е изритал, или за да подготви почвата по негова заръка. — Ако беше второто, значи посветеният се беше провалил с гръм и трясък. Оцапал беше картинката непоправимо. Така поне се надяваше Пен.
— Това е още нещо, което тепърва трябва да изясним — измърмори жената и поднови бележките си. — Или пък не. — Лека и малко странна усмивка повдигна ъгълчетата на устните ѝ. — Посветен Клий твърди, че идеята е хрумнала на брат му. По време на вечеря с много вино.
— Или просто се опитва да прехвърли вината другиму — отбеляза един от другите старши свещени. Ако се съдеше по физиономията ѝ, жената не сметна това за особено полезно.
— Лорд Русилин ще бъде ли задържан? Като брат си?
— Все още обмисляме практическата страна на този въпрос — каза жената.
За разлика от Клий, лорд Русилин, на сигурно място зад стените на… каквото беше останало от замъка му, разполагаше с въоръжени мъже на свое подчинение, което несъмнено усложняваше задачата на градската стража. Само че не личеше това да притеснява особено жената, помисли си Пен.