Комисията скоро изчерпи въпросите си към него и го освободи. Пен имаше чувството, че са го прекарали през преса.
Тигни го изпрати в коридора.
— Имам да свърша много неща във връзка с това — каза той и махна с ръка напосоки, но и достатъчно красноречиво. — Ще ти бъда благодарен, ако останеш в стаята си още известно време, лорд Пенрик. Или поне в къщата.
— Какво ще стане с мен?
— Това е едно от нещата, с които трябва да се заема. — Тигни въздъхна и Пен се запита дали свещеният е успял да си открадне време за кратка дрямка тази сутрин. Едва ли. — Явно ти е писано да запазиш демона си. А вероятно ти е било писано и да се сдобиеш с него. — Тази мисъл май го тревожеше, и не без основание. — Благословен Бройлин или не може, или не иска да обясни.
Събрал смелост, Пен попита:
— Щом ще стоя затворен тук, може ли да ми върнете книгата на Рухия? И правото да посещавам библиотеката?
Тигни понечи да издаде обичайните си отрицателни звуци и Пен побърза да добави:
— Защото ако нямам какво да чета и не трябва да напускам къщата, не ми остава друг избор, освен да убивам времето, като експериментирам с новопридобитите си сили.
Тигни изкриви лице като човек, сдъвкал зелена кайсия, но скоро след това Пен се качи в стаята си с широка усмивка и книгата на Рухия в ръка.
На следващата сутрин, докато Пен четеше в библиотеката, Тигни дойде да го търси, лично този път.
— Лорд Пенрик. Ще те помоля да се облечеш… — свещеният го измери с поглед — възможно най-добре. Когато си готов, ще отидем на хълма. Повикаха ни.
— На хълма? — повтори Пен объркано. Това някакъв местен израз ли беше?
— В двореца — уточни Тигни, с което потвърди догадката му и в немалка степен го стресна.
Пен побърза да се измие в легена, среса косата си и я върза със синята панделка, после навлече най-запазените дрехи от скромния си гардероб. Скоро след това вече катереше стръмната улица по петите на Тигни. Верен на себе си, свещеният не каза почти нищо. Явно Пен щеше да научи за какво става въпрос лично, от първа ръка. Изскърца със зъби и призова сам себе си към търпение.
Дворецът се помещаваше в три здания от розов камък току зад храма. Не беше крепост като мрачния замък Мартенден. Ако градските стени бъдеха превзети, собственият му защитен зид не би задържал задълго една решителна атака. Горните етажи бяха с много прозорци.
Пен и Тигни влязоха през един страничен вход, където слуга в ливреята на принцесата-архисвещена ги заведе на третия етаж, но не в тронна зала, а в работен кабинет, който приличаше на кабинета на Тигни, само дето беше много по-голям. Четири високи остъклени врати с изглед към езерото пропускаха щедро дневната светлина и се отваряха към тесен балкон. Писалищата и столовете бяха разположени така, че да улавят най-добре светлината. Няколко писари, които се трудеха над задачите си, вдигнаха любопитно погледи при появата на гостите, после отново наведоха глави над перата.
Пен не се изненада особено, когато жената с копринената рокля от вчерашното изслушване стана да ги посрещне.
— Петимата богове да благословят деня ви, лорд Пенрик, просветени. Насам, ако обичате.
Най-напред накараха Пен да седне и да прочете протокол от вчерашните си показания под клетва, да го подпише, а после подписът му да бъде заверен с подписите на Тигни и на жената, която, както се оказа, беше личната секретарка на принцесата-архисвещена. Цялата процедура се повтори още два пъти — някой от дворцовите писари явно беше работил цялата нощ върху копията на показанията му. Написаното в протокола се стори на Пен в голяма степен точно и подробно, поне от определена гледна точка.
След това го заведоха в дъното на стаята, където друга жена, вече на възраст, седеше на писалище, отделено встрани от останалите, и четеше някакви документи. Сивата ѝ коса беше прибрана в по-сложна прическа, а коприните ѝ бяха по-хубави от тези на секретарката — макар по всичко да личеше, че тук коприната е като сиренето в Зелен геран, изобилна до степен на пресищане. Кожата на жената беше отпусната от възрастта, тялото ѝ беше слабо, но всичко в нея излъчваше спокойна самоувереност и не беше нужно Тигни да го перва по тила, за да се сети и сам, че трябва да се поклони, когато го представят.
— Ваша милост — повтори той използваното от Тигни обръщение. Жената протегна ръка и двамата поред се наведоха да целунат пръстена ѝ на архисвещена. Не беше облечена с храмовите одежди на поста си и Пен се зачуди как ли се ориентира от чие име говори във всеки даден момент — на принцесата или на архисвещената. Май беше почти като да притежаваш демон.