От три века принцесите-архисвещени на Мартенмост по традиция бяха дъщери на Свещения крал на Лесовете, назначавани от своя баща-самодържец да управляват еднолично това малко владение, макар че настоящата, по хронологични причини, се падаше леля на действащия крал. Когато не беше налице свободна или желаеща да заеме поста дъщеря, той се даваше на братовчедка или племенница, а понякога принцесата-архисвещена се избираше и от ордена на Дъщерята. Като всички неща човешки, жените, заемали този пост през годините, бяха ръководили владенията си с различен успех, едни по-добре, други по-зле, но ако се съдеше по реда в двореца, тази си разбираше от работата.
За разочарование на Пен днес принцесата не носеше корона, официална роба в цветовете на Дъщерята или други кралски или храмови неща, ако не се брояха изящните бижута. Власт без излишна показност. От друга страна, липсата на официалност му дойде добре, когато архисвещената даде знак на секретарката си и тя придърпа два стола за гостите.
Архисвещената ги изчака да седнат и каза:
— Е, значи това е проблемният ти младеж, Тигни. — Свещеният кимна жално. Принцесата насочи умния си сив поглед към Пен. — Сега демонът на просветена Рухия е в теб?
— Да, ваша милост. — Нима беше познавала Рухия?
Явно — да, защото жената въздъхна и каза:
— Навремето се надявах да стане моя придворна магьосница, но уменията ѝ бяха нужни другаде. А и явно намираше моя малък двор за твърде скучен.
„Сигурно ме смята за недостоен заместник на Рухия“, помисли си Пен, но после усети как погледът на архисвещената се смекчава. Реши, че за момента разговаря с принцесата, а не с водачката на един от свещените ордени, и каза предпазливо:
— Съжалявам, че подпалих замъка ви, ваша милост.
Устните ѝ се извиха почти доволно.
— О, Мартенден не е мой замък. В миналото кин Мартенден бяха подопечни на кин Шрайк, но този род отмря без наследник преди поколение и остави Мартенден сирак или… знам ли, ренегат може би. Свобода, от която бащата на настоящия лорд, като и самият Русилин, се възползват прекомерно. Вече четири пъти замъкът блокира трафика по пътя и през езерото в опит да ни извие ръцете по един или друг въпрос. Градският съвет от петнайсет години се опитва да изкупи титлата, но щом решим, че сме притиснали лорд Мартенден в ъгъла, той намира начин да излезе от затрудненото положение. Напоследък го постига благодарение на наемническия си отряд. Краде младите мъже на земята ни, което е по-жестоко от всеки данък, който плаща — или по-често не плаща — на хазната. Замък Мартенден от години е кървав трън в плътта на кралския свободен град.
— О — промълви Пен. Започваше да разбира как стоят нещата.
— В момента лорд Русилин е по-слаб от всякога и което е най-хубавото, сам си е виновен за това. Такава възможност не е за изпускане. С градския съвет имаме план, но ситуацията е сложна и изисква време и общи усилия. — Последното я накара да направи гримаса. — В тази връзка, добре ще е да те отдалечим от него. Русилин е много злопаметен.
— Ъ? — каза Пен, а Тигни въздъхна.
Принцесата кимна на Пен.
— Разбрах, че вчера си дал свещена клетва по доста необичаен начин. Ако си съгласен днес да я потвърдиш по обичайния, храмът на Мартенмост ще те изпрати на свои разноски в семинарията на белия бог в Розиндом. Там ще получиш обучението, което повечето храмови магьосници получават преди да поемат отговорността за съжителството с демон. Но по-добре късно, отколкото никога.
Пен ахна.
— Розиндом? Където е университетът? Онзи на триста години? Прочутият университет?
Тигни се изкашля.
— Семинарията, макар и свързана с университета, си има свой специализиран факултет, един от много малкото, които имат право да подготвят храмови магьосници. Но ще трябва да посещаваш лекции и в другите факултети. Понеже започваш нещата отзад напред. Боя се, че няма да е лесно. За всички замесени.
Принцесата… или пък архисвещената… се усмихна.
— Ако свещенослужителите на Копелето в Розиндом не могат да се справят с малко хаос, значи е трябвало да се закълнат на друг бог. Хем ще имат време да опознаят този млад човек и да го преценят справедливо. — Замисли се за миг, преди да добави: — Добре ще е да се помолиш на бога за наставление.
Пен не беше сигурен на какво се дължи тежестта в гърдите му — на неговото вълнение или на Дездемона. Преглътна сухо.
— Ваша милост. Просветен Тигни. Може ли да… трябва да говоря със… тези планове засягат не само мен. Разрешавате ли да се оттегля за минутка и да поговоря с Дездемона? — Не мислеше, че в момента са в състояние да си говорят безмълвно, а не искаше да се излага пред принцесата-архисвещена, като си говори сам. Даваше си сметка колко налудничаво изглежда това отстрани.