Тримата конници спряха в края на свлачището, но Кръв продължи със скокове напред, драпаше по неравния терен, душеше и скимтеше жално. В първия момент Пенрик не видя какво търси кучето, но после Дездемона му го показа.
„О!“
Старецът седеше на една скала близо до центъра на свлачището, малко под пътеката, която каменната лавина беше отнесла. Облечен беше с типичните за този район работни дрехи, ботуши, панталони, грубо тъкана риза и кожухче. Шапка с тясна периферия и няколко птичи пера под панделката се беше плъзнала ниско на тила му. Пенрик не различи цвета на перата, нито на дрехите, нито на мъжа, който ги носеше, защото всичко се беше сляло и избеляло до безцветна прозирност.
След няколко погрешни завоя Кръв намери пътя до стареца и взе да обикаля в кръгове около него, лаеше и скимтеше като куче, надушило дупка на язовец, твърде малка, за да влезе вътре. Мъжът се усмихна едва доловимо и посегна да погали кучето по главата. Животното се успокои и клекна, копринената му опашка се вееше като сигнално флагче. Пен слезе от коня и връчи юздите на Освил.
— Задръжте коня ми, моля.
— Виждате ли нещо? — попита нетърпеливо Галин.
— О, да. — Пен се обърна и тръгна предпазливо през камънаците.
— Внимавайте! — извика след него дяконът. — Сигурно е нестабилно!
Пен махна, че е разбрал.
Отвеян като старец на пейка край пътя, мъжът го гледаше как се приближава. Ако не беше с ръкавици, Пен здравата щеше да си ожули ръцете, докато лазеше на четири крака по стръмнината — приел бе, че всеки камък и захват по пътя към стареца само чака да се търколи под тежестта му. Съвсем беше останал без дъх, когато се добра до големия камък и стъпи на малко по-стабилен терен. Сведе поглед към призрака, който вдигна глава да го погледне на свой ред, преди отново да насочи вниманието си към неспокойното куче.
— Учителю Скуола — пробва Пен. — Господин шаман… сър.
Не личеше старецът да го е чул. Но го беше видял, а и извън всяко съмнение си общуваше с кучето. Безпризорна душа, отделена от тялото преди… колко, два месеца?… би трябвало да е изгубила плътността си в много по-голяма степен. Да е много по-недостижима.
„Духът му е като на човек, мъртъв най-много от няколко дни“ — съгласи се Дез.
„Виждала ли такова нещо преди?“
Дез поклати главата му.
„Единственият шаман, когото познавам, си беше съвсем жив.“
„Можеш ли да стигнеш до него по по-пряк път?“
„Повече от това ли? Не.“
С пълното съзнание колко грубиянска е постъпката му Пен прокара предпазливо ръката си през главата на стареца. И да имаше неестествена студенина, тя се сливаше с мразовития планински въздух. Мъжът вдигна лице, сякаш усетил повей на вятър, после погледна отново към кучето, заето с напразни опити да се отърка в краката му.
Дез се беше умълчала. Пен направи крачка назад и се замисли. Мислите му бяха от крайно притеснително естество. Най-притеснителната беше, че тази ситуация изисква намесата колкото на магьосник, толкова и на свещен. Направи петорния свещен знак и положи усилие да настрои ума си за молитва. Да се обърне с молба за знак към своя бог — или към който и да било от боговете — беше изключително опасно, а вероятността да го получи — минимална. В проточилото се мълчание Пен зарея поглед към Галин, разсъждавайки върху обезпокоителната мисъл, че ролята на молител не е била отредена на него, а на добрия дякон. А на Пен е отредено да бъде отговорът.
„Да, но старият Скуола има нужда от шаман, а не от магьосник.“ И макар дознател Освил да преследваше своя избягал шаман от седмици, засега оставаше с празни ръце.
От друга страна, щом покойникът се беше задържал на свлачището два месеца, едва ли щеше да иде другаде през идните дни. Макар че времето определено не му беше приятел. Пен извика Кръв, който не му обърна никакво внимание, и пое с препъване и хлъзгане обратно към конете.
— Доловихте ли нещо? — попита дякон Галин.
— О, да. Там е, и още как. Общува си с кучето, но на мен не обърна внимание.
Освил примигна насреща му и погледна към Кръв, който ближеше въздуха близо до празната — в очите на дознателя — скала. Всъщност ближеше призрачната ръка на Скуола и езикът му пропадаше изнервено през студените ѝ очертания.