— Забелязваше ли поведението на кучетата, дознателю?
Освил поклати глава с раздразнение.
— Този трижди проклет случай е най-странното нещо, с което съм си имал работа. Даваш ли си сметка, че като се прибера, ще трябва да докладвам подробно?
Просветен Пенрик се ухили широко и сините му очи се присвиха.
— Е, значи ще е добре да помолиш боговете за красноречие.
10.
Освил и преди бе разчитал на помощ от местните храмове по време на разследванията си, но съдействието им обикновено се изчерпваше с безплатна постеля и храна в палатата на някой от ордените или в прилежащото ѝ общежитие за поклонници, или — в най-лошия случай — да му препоръчат добра странноприемница. Село Ручей не можеше да се похвали с нито едно от гореспоменатите, освен това нямаше затвор, нито подходящо за арест място в прилежащите на храма сгради, нито дори окови в мазето на укрепена сграда. С други думи, по необходимост затворникът им се превърна в денонощна отговорност на магьосника. В резултат на това цялата им група се натресе на Галин, Госа и тяхното гостоприемство. Е, предимно на Госа, както се оказа.
На Освил му беше крайно неудобно да вкара в дома им един заподозрян в убийство маг, но дяконът и съпругата му не се впечатлиха особено. Галин и синовете му набързо спретнаха за шестимата гости допълнителна маса от рендосани дъски върху дървени магарета. Госа впрегна експедитивно на работа децата си и слугинчето, което Освил помнеше от погребалната церемония като гледачката на бялото пони. Личеше си, че стопанката на дома неведнъж е приютявала по спешност бежанци, подгонени от едно или друго бедствие. Много скоро впрегна на работа и стражарите, което облекчи донякъде гузната съвест на Освил. Разни ястия взеха да се появяват от само себе си почти като в приказка за омагьосан замък, а всъщност бяха тави и купи с храна, изпращани от добронамерени комшии.
Целият този хаос се преобрази в ред за нула време, трапезата се оказа наредена за дванайсет души, плюс двете кучета, които дебнеха под масата, било за да са близо до Инглис, било с надежда да се облажат с огризки. Просветен Пенрик се смути сякаш, когато дяконът го помоли да благослови храната, но все пак изрецитира правилните фрази с точките и запетайките, сякаш четеше от учебник в семинарията, което много се хареса на домакините. Супата беше гъста и вкусна.
Сред тази жизнерадостна компания Инглис беше като петно от мълчаливо униние. Вероятно усетил контраста, той полагаше усилия да се държи любезно, нищо че видът му беше на крайпътен разбойник. Явно знаеше как да се държи на маса. Освил забеляза, че Галин също наблюдава зорко шамана. Нещо в мрачното униние на Инглис стряскаше сътрапезниците и никой не се опита да го въвлече в разговора — за облекчение на Освил. Вероятно за да компенсира това, Пенрик, който седеше от другата страна на Освил, разказа няколко историйки, особено след като жените разбраха, че служи в двора на принцесата-архисвещена в Мартенмост, който те очевидно смятаха за място далечно, екзотично и романтично. Женорята се дивяха на магьосника колкото и на убиеца, което изтика Освил на трето място. Не беше свикнал дознателската му тежест да бъде така затъмнена.
Когато приключиха с вечерята и след кратка консултация с Освил дяконът и съпругата му пратиха децата да спят при комшиите, така че групата на дознателя да не се дели, Госа се сблъска със социална дилема — на просветен Пенрик безспорно се полагаше най-хубавата спалня, само дето Инглис по принуда трябваше също да спи в нея. Освил пък искаше да държи под око и двамата, а отгоре на всичко кучетата отказваха да се отделят от затворника. Госа беше склонна да изгони кучетата с ритници, но Пенрик я разубеди с чаровна усмивка и с обещанието, че няма да напълнят чаршафите ѝ с бълхи.
На стълбите към горния етаж Освил дръпна Пенрик настрани.
— Мислиш ли, че Инглис може да контролира кучетата? Те могат да се превърнат в оръжие по-лошо и от ножа.
— Подозирам, че кучетата си имат свой план. Или на някой друг… — отвърна Пенрик, също снишил глас. По-рано беше вързал вървите на канията около врата си, а ножа беше скрил под ризата си. Сега се докосна леко по гърдите. — Колкото до ножа, Госа има по-големи в кухнята си. Този тук е заложник, а не оръжие.
— Дали Инглис ще се опита да избяга? Твърди, че е загубил шаманските си способности, но дали не лъже?
— Или греши — промърмори Пенрик. — Или е подходил погрешно към силите си. Бих заложил на последното, но… рано или късно ще се разбере кое е. А и с този ранен крак няма да избяга далече.