— Освен ако не открадне кон.
Странна усмивчица изкриви устните на Пенрик.
— Мисля, че подобна езда не би му донесла нищо добро. Успокой се, Освил. Подозирам, че Инглис ще е най-добре охраняваният затворник, който си имал.
Ако питаха Освил, магьосникът се отнасяше твърде небрежно към този въпрос, но пък тримата храмови стражари щяха да легнат в спални чували на различни места между тяхната стая и входната врата. А и шаманът очевидно беше изтощен. Реалната опасност би могла да възникне по-късно, след като се наспи и възвърне силите си. Освил поклати глава и последва Пенрик по стълбите.
Спалнята, в която ги заведе Госа, беше чиста и приветлива, но и малка, като всички стаи в къщата. А сега, когато освен умивалник, гардероб и легло вътре имаше походно легло, спален чувал, трима мъже и две големи кучета, изглеждаше още по-малка. Госа връчи на Освил свещта, посочи му свещника на умивалника, пожела им лека нощ, излезе и затвори вратата. Освил подобри осветлението, като запали останалите свещи, но не и миризмата, защото свещите бяха лоени.
Пенрик любезно отстъпи умивалника най-напред на Освил. Затворникът се изми трети. Магьосникът, който се движеше като котка в сенките, изпревари Освил в разпределянето на леглата, като се изопна на походното, а кучетата решиха окончателно въпроса, като избутаха Инглис към спалния чувал, преди да се настанят собственически от двете му страни. Инглис се настани с мъка на пода, като пъшкаше от болка. Ако зависеше от Освил, би пратил магьосника със спалния чувал пред вратата, а затворника — на походното помежду им.
— Е, Инглис — подхвана Пенрик. — Аз съм нещо като лекар, макар още да не съм положил клетвите. Мисля, че ще мога да направя нещичко за крака ти, ако ми дадеш да го погледна.
— Разумно ли е? — попита стреснато Освил. В неговите очи нараняването на Инглис беше равносилно на окови.
— О, да — бодро рече Пенрик. — Убихме достатъчно бълхи в този дом, за да балансираме цяла седмица лечение. — Погледна към Инглис, махна с ръка и добави: — Въшки също.
Инглис май се засегна и каза:
— Спах в няколко евтини странноприемници. А и от цял месец не съм се къпал като хората.
„Добре де, той ще спи на пода“ — преосмисли плана си Освил. А после се запита дали Пенрик нарочно се е направил, че не разбира подтекста на въпроса му.
Инглис прокара пръсти през рошавата си коса, после отвори уста да изпсува. Освил не видя дъждеца от мъртви гадинки — светлината беше лоша, — но чу шумоленето им, докато падаха на пода.
Пенрик се намести преспокойно с кръстосани крака вдясно от Инглис, като избута безцеремонно Кръв. Инглис го изгледа колебливо, но не възрази, а само примижа, когато магьосникът нави крачола му. Кракът отдолу беше син-червен и отекъл. Магьосникът взе да напява нещо без мелодия под нос и да мести ръце над ранения крак. Инглис видимо се отпусна.
— О — промълви той, без да крие изненадата си. Пенрик се беше навел над работата си, но Освил видя как устните му се извиха нагоре.
— Има малка пукнатина в едната кост, но не се е влошила, макар да си натоварил крака. Останалото са разтеглени мускули и няколко почти скъсани сухожилия. При други обстоятелства бих те посъветвал да си държиш крака нависоко и да не стъпваш на него три седмици.
Инглис изсумтя. Освил се намръщи.
— Мдааа. По пътя ще погледна отново крака ти и ще се опитам да ускоря оздравяването — добави Пенрик и изправи гръб. В крака нямаше видима промяна, ако питаха Освил, но когато Инглис се намърда в спалния си чувал, това незнайно защо го подсети за детските приказки, в които героят вади трън от лапата на вълк и така печели доверието му. Дали Пенрик и Инглис знаеха тези приказки? Май да, ако се съдеше по замисления поглед, с който шаманът стрелна магьосника.
Пенрик добави небрежно:
— Дали шаманите от Старите Лесове са разбирали от лечителство, знаеш ли?
— Да, поне според легендите. — Инглис сви рамене. — Но и тези им умения са се изгубили като повечето неща. Учението на шаманите е било устна традиция, предавало се от учител на ученик и е умряло заедно с тях. Малкото писмени документи са били изгорени от дартакийците. Каквото е оцеляло скрито, е станало жертва на влагата, насекомите и липсата на хора, които да разбират написаното. Една от задачите, които си поставя обществото на кралските шамани, е да възстанови поне в някаква степен тези умения.
— И имат ли успех?
— Ами, изглежда, че лечителството се е практикувало основно от жени. Те или са оставили по-малко писмени паметници, или писанията им са били преписвани по-рядко, защото повечето оцелели оригинали и преписи от онова време разказват за душевоини, бойната магия и ритуалите, свързани със свещения крал.