— И какво е усещането? Да си в онова духовно пространство?
Устните на Инглис се отвориха, затвориха се, стиснаха се на черта. Той протегна ръце с дланите нагоре.
— Мога да ти го опиша с думи, но те ще са безсилни да те научат, както бяха безсилни за мен. Не знам как би могъл да го разбереш.
— Инглис. — Казано с мек тон, но и безапелационно в същото време. — След най-странния миг в живота ми край един път преди четири години деля ума си с двестагодишен демон, който се състои от дванайсет личности, говорещи на шест езика, и изпитва трудно удържим стремеж да унищожава всичко по пътя си. И по всичко личи, че ще съм на този хал до края на живота си. Слушам те.
Инглис видимо се стресна. А Освил се запита кога точно и как така Пенрик е започнал да му се струва нормален.
Магьосникът въздъхна и пробва от друг ъгъл:
— Това състояние на транс… приятно ли е?
— То е място на чудеса — каза Инглис и след кратко колебание добави: — Някои го намират за плашещо.
— А ти?
— Аз бях в екстаз. Може би прекалено. — Смръщи вежди. — Не губех от поглед материалния свят, но го губех от фокус, сякаш другото полягаше върху него и го избутваше настрани. Нематериалните неща изглеждат материални, символи на самите себе си, но не като обикновени халюцинации, защото във вълчата си форма… там аз съм вълк или понякога хибрид между вълк и човек… защото във вълчата си форма аз мога да ги докосна. Да им въздействам. Да ги подчинявам на волята си. И промените се проявяват в материалния свят. Не си представяй, че това е като да въздействаш на материята в истинския смисъл на думата, така, както го правят демоните на хаоса. Не, въздействието е само върху неща от ума и духа, ала умът и духът имат силно въздействие върху тялото, което ги носи. Умът, който движи материята, той е обект на въздействието. Шаманът може да накара човек да направи едно или друго, или да свърже умовете на двама в едно, така че единият да знае къде е другият. Би могъл да убеди тялото, че се възстановява по-бързо от болест или рана. Да прати видения на друг шаман, да споделя мисли. А пълноправният шаман може да прехвърли духа на жертвено животно в друго тяло и да го свърже с него така, че тялото да храни новия дух. Прехвърлят се животно в животно, за да се създаде постепенно Велик звяр, а после прехвърляш него в човек, за да се сдобие той със свирепата му сила… — Поколеба се за миг. — Смята се, че създаването на душевоин е най-трудният от всички ритуали, ако не броим прехвърлянето на свещения кралски дух, и понастоящем е забранено.
Значи не само орденът на Бащата щеше да потърси сметка на този млад човек, когато Освил го върнеше в столицата. Явно и собствените му хора щяха да се наредят на опашката.
— В онази кочина за пръв път успях да вляза, напявайки четиристишието си наум. Толкова се развълнувах, че едва не загубих пътя си. И понеже приемам вълча форма, обикновено възприемам нещата… символично, по вълчи. Духовете на жертвения глиган и на кин Глиганскиброд вече се бяха харесали. Подгоних ги както вълк гони плячката си, докато Толин се опитваше да убие глигана, а после те се приплъзнаха един върху друг и се сляха в едно. А когато излязох от транса и видях… о, богове… — Инглис скри лице в шепи. Стрела изскимтя и го близна, а Кръв се претърколи и положи скръбно глава на коляното му. Инглис посегна несъзнателно да погали копринената козина.
— Хайде стига толкова — твърдо каза Пенрик. Инглис преглътна и вдигна поглед. Пенрик обхвана с ръце коленете си и изгледа шамана с присвити очи. — Мисля, че трябва…
Инглис и Освил го изгледаха с еднакво объркване.
— Трябва да лягаме да спим — довърши Пенрик. — О, да. Определено. Лягай си, Пенрик.
Магьосникът стана и отиде до походното легло, като духна пътьом миризливите свещи.
„Това беше Рухия“, помисли си Освил. Разпозна енергичния ѝ стил, а после се ужаси от факта, че е успял. Но пък съветът ѝ беше разумен, нали?
— Трябва да поговорим — прошепна той на Пенрик, който вече лягаше на ниското походно легло до неговото в мрака.
— Да, но не сега. Утре сутрин. Трябва да помисля. — Пенрик придърпа завивките си. — И с помощта на белия бог, да измисля поема. Само Мира от Адрия е била поетеса, но не е знаела лесовнишки, ако не броим няколко нецензурни стихчета, които е научила от клиентите си. Била е прочута куртизанка, това споменах ли го? Приказки преди заспиване да искаш… Макар и неподходящи за детска стая. Добре де, все ще измислим нещо. — Обърна се на другата страна и Освил не видя дали е затворил очи.