Е, Инглис не би могъл да излезе от стаята, без да се спъне в някое куче, реши след кратък размисъл дознателят. После тъмнината му натежа като топло одеяло и той се унесе в сън.
11.
В сивкавата светлина на зазоряване Инглис се надигна умърлушено в спалния си чувал и се примоли на Пенрик:
— Позволи ми да накървавя ножа си.
Пен го изгледа колебливо.
— Правил си го всеки ден? Откакто бягаш?
— Да.
Това необходимо ли беше? Призракът на Толин все още беше тук, макар и под странна форма, увит около ножа като въ̀лна около хурка. И не по-избледнял от призрака на Скуола, приседнал тъжно на камъка насред свлачището. „Наистина не по-малко избледнял.“ Пенрик нямаше търпение да види отблизо този шамански ритуал. „Да кажеш нещо, Дез?“
„Не съм в свои води тук. Шаманът на Рухия ни показа само заповедния си глас, не че това му помогна особено. Другите му умения в «заклинателството» бяха изцяло човешки. Пък макар и подсилени, може би, от свръхчовешки възприятия…“
Пен я прекъсна, преди да се е отнесла в подробни и неприлични спомени. Явно трябваше да прецени сам.
— Добре, действай.
Освил, който се бръснеше пред умивалника, изведнъж се обърна, сгъна бръснача и го прибра в джоба на панталоните си. После грабна късия си меч, който кротуваше подпрян на таблата на леглото, стисна Пен за ръката и като заобиколи едното куче, го измъкна в тесния коридор и затвори решително вратата. Дръпна го към стълбите и му прошепна гневно:
— Ти откачи ли? Искаш да му дадеш оръжие, това оръжие? Което, освен всичко друго, е важно доказателство, ако позволиш да ти припомня.
— Важно е, но не само като доказателство. Той не лъже за ножа. Оръжието наистина служи като котва за духа на Толин. — Освен това да държи почти отхвърления призрак на младежа толкова близо до гърдите си причиняваше на сетивата му доста неприятен сърбеж. — Искам да видя как го прави, защото така ще науча повече.
Гневът в очите на Освил лумна.
— Учени! — изсъска той с омраза. — Бихте си пъхнали ръката във ведро с пепелянки, за да проверите дали наистина хапят.
Пен понечи да се ухили, но успя да отвърне сериозно:
— Видя ли как го прави, ще знам дали наистина е необходимо да го прави всеки ден, за да поддържа духа на Толин. Ако е така, значи ще трябва да се примириш с тази процедура всяка сутрин по пътя до Изтокдом, така както ще го търпиш да си мие лицето или да се бръсне.
— Абсурд да му дам бръснач в ръцете.
Пен кимна сериозно.
— Тук съм съгласен с теб. За всеки случай бъди нащрек, става ли?
— Става. Ако съм разбрал правилно, дори магьосниците не са защитени от стоманата.
— Всъщност Дез има един много як номер за такива случаи, макар че още не разбирам как приравнява стоманата към дърво. — А и точно този нож Пен не би ѝ позволил да превърне в облаче ръжда. — Мисля обаче, че ако ще наранява някого, ще е самия себе си. — И понеже Освил продължи да се мръщи, добави: — Едва ли ще ти е по-приятно да обясняваш защо затворникът ти се е самоубил, отколкото защо е избягал.
— Доста по-неприятно би било всъщност.
— Има и друго. Ако изгубим Инглис, било чрез бягство, било чрез бягство в смъртта, ще изгубим също и Толин, както и всяка надежда да помогнем на Скуола. А и душата на Инглис също ще бъде под въпрос. Представи си ги като трима планинари, които се катерят по ледник и висят на едно и също въже. Ако Инглис не може да удържи другите двама, всички ще паднат в пропастта.
Освил се замисли над казаното, докато пяната по половината му лице се спичаше на коричка.
— Не виждам как Инглис ще спаси когото и да било, ако няма достъп до силите си.
— И той не вижда, но аз имам една-две идейки по този въпрос.
— Богове пет, искаш да възстановиш способностите му?! Не! — повиши глас Освил. — Това ще е по-лошо, отколкото да му връчим едновременно ножа, бръснач и кучетата. Като си започнал, да му дадем оседлан кон и кесия злато, а?
— Нямам кесия злато — спокойно отвърна Пенрик и бе възнаграден с ясна гледка към оголените зъби на полуобръснатия дознател. — А и в земя, така изобилна откъм пропасти, човек няма нужда от специални инструменти, за да сложи край на несгодите си. — Ако се съдеше по изражението на Освил, тази представа също не се нареждаше в списъка с любимите му. — Колкото до кучетата… не спирам да мисля за тези кучета.
Освил тръгна след него към спалнята, все така настръхнал от възмущение.
— Така — каза Пен и седна с кръстосани крака на спалния чувал срещу Инглис. Посегна зад главата си да развърже вървите, заплели се през нощта в плитката му. Намръщи се, когато се наложи да откъсне от корен няколко упорити косъма, после извади канията изпод дрехата си, остави я в скута си и изтегли ножа. Беше истинско произведение на оръжейното изкуство, смъртоносни извивки, разкрасени със старо злато и кървавочервени скъпоценни камъчета. Протегна го с дръжката напред към Инглис. — Направи каквото трябва.