Галин отведе Пен в салона-кабинет до кухнята и затвори вратата. Седнаха и дяконът каза без предисловия:
— Молих се за помощ. Вие ли сте тази помощ?
Пен въздъхна и каза смутено.
— И да е така, никой не ме е уведомил. Не ме спохождат пророчески сънища. — Би добавил „слава на боговете“, но това попадаше в категорията, която майка му наричаше „да си търсиш белята“.
— Да, но нали казват, че боговете са пестеливи.
— Струва ми се, че разбирам какво ви мъчи. Сива сойка, която мрази да закъснява, се появява тук и води мен, за да заловим шаман беглец. Всеки би си помислил, че това не е случайно и че от нас се очаква да направим нещо. — Ако Инглис владееше способностите си, ролята му щеше да е очевидна, но от друга страна, ако ги владееше, щеше да е очистил душата на Толин още там, в кланицата край Изтокдом, и сега щеше да е… е, това само боговете го знаеха. Колкото до собствената му роля, Пен я оприличаваше на онези търговски охранители, чиято задача не беше да се бият с крайпътните разбойници, а да ги респектират с присъствието си и така да предотвратят нападението. Което, ако питаха него, беше най-добрият начин да се използва една въоръжена сила.
— Инглис наистина ли е загубил силите си?
Пенрик се поколеба.
— На мен силите му ми се струват непокътнати. Но дълбокото объркване и чувството за вина му пречат да стигне до тях.
— А вие можете ли да му помогнете? С магията си?
— Естествената склонност на моите способности е да развалят, а не да поправят. Освен това действат върху неща, а не върху умове. В общия случай. — А силите на Инглис действаха върху умове, а не върху неща. Интересна реципрочност, като си помислиш.
Галин се начумери.
— Значи не способностите ви на магьосник са нужни тук, а уменията ви на свещен. Може би от вас се очаква да му дадете духовна утеха, съвет?
Пенрик се стресна.
— Това… това не беше сред уменията, на които посвещавах времето си в семинарията. Нищо не разбирам от духовни съвети. Да ги очаквате от мен звучи като лоша шега.
Галин се засмя.
— Което не е доказателство, че заръката не идва от вашия бог. По-скоро обратното.
Ето как фукнята, че е бил петорно посветен в свещенство, която така лекомислено беше хвърлил в лицето на Освил, сега се връщаше да го ухапе. Когато бе потеглил на този лов със Сивата сойка, знаеше, че тръгва в качеството си на магьосник или най-много на умел стрелец с лък, но и за миг не му беше хрумнало, че ще опре до уменията си на съветник по душевните въпроси.
„Е — обади се Дез, — вече ни е ясно защо с такава готовност прибра ширитите си в дисагите.“
„Не беше така!“ — понечи да възрази той, но се спря. Погледна отново Галин в очите.
— Вие сте служили тук много години. Познавали сте Скуола като приятел и като шаман. Нима не сте подходящ за тази задача повече от мен?
Галин поклати глава.
— Като приятел — да, познавах го добре. Но така и не разбрах какво прави с онези свои кучета, освен че в делата му нямаше нищо зловредно. Но вие и Инглис кин Вълчаскала, вие сте братя в свръхестественото. Виждате неща, които са скрити за мен. Може би ще видите и начин да решим тази главоблъсканица?
Пенрик се изкашля смутено.
— Да, хрумнаха ми едно-две неща, признавам. Само че те са неща от практическо естество, експерименти, ако щете. А не някаква мъдрост. А и Освил категорично отказа да участва в такива върховни глупости.
— Дознател Освил иска да тръгвате, доколкото разбирам. Не можете ли да го спрете?
— Принцесата-архисвещена прикрепи мен към него, а не обратното. Задачата си е била негова от самото начало, преди да стане… — Пен се поколеба — преди да се усложни толкова.
— Дознателят може ли да удържи Инглис без вашата помощ?
— Ами… — Пенрик се замисли за възможностите на заповедния глас, ако бъде приложен без ограничения. Да не говорим за другите шамански умения на Инглис. — Не.
— Значи вие сте ключът към успешната му мисия. Ако решите да останете, той няма как да тръгне със затворника.
— Това… описва ситуацията доста точно, да.
— Тогава ви моля да останете. Да пробвате идеите си. Или да опитате с духовни съвети. Или с мъдрост, глупост или както там го наречете. — Галин си пое шумно дъх. — Трябва поне да опитате.