Подписал се беше със замах като Инглис кин Вълчаскала, член на Кралското общество на шаманите (в изпитателен срок). На края на страницата беше добавил сгъчкан послепис: „Кучетата са добре, свикват с новия си дом. Тук имаме нещо като менажерия и те са най-новата ни придобивка. Харесват Тола.“
Пен нямаше търпение да разгърне книгата, но вместо това отвори по-тънкото писмо. Както и очакваше, то беше от Освил.
„Сигурно ще ти е приятно да научиш, че показанията ти под клетва бяха приети от съда, макар че непосредствено след това някакви теолози ги изискаха и ги отнесоха. От правна гледна точка, явно никой не държи да се явиш в столицата лично. За другата гледна точка не мога да кажа нищо. Инглис се отърва леко, но у мен не остана горчивият вкус за невъздадена справедливост.
Предишният ми магьосник и хората му се върнаха в Изтокдом две седмици след нас, измръзнали, с подбити крака и празни ръце. За щастие така и не подадоха официално оплакване от мен — така де, мисията ми все пак се увенча с успех. Колкото до личното им негодувание, с него не мисля да занимавам ума си.
Направих приношение в храма на олтара на твоя бог.“
Подписът му беше четлив, с красиво изписани букви: „Освил, старши дознател към ордена на Бащата в Изтокдом“.
И той като Инглис беше добавил сгъчкан послепис: „Не знам какво мислят демоните за благословиите, така че просто предай много поздрави от мен на Дездемона.“
Дез така се шашна, че мълча цяла минута.
Пенрик се усмихна и посегна към новата си книга.
$orig_series=Penric and Desdemona (from World of the Five Gods (Chalion))
$series=Пенрик и Дездемона (от Светът на петимата богове (Шалион))
$sernr=2
$orig_title=Penric and the Shaman
$year=2016
$type=новела
Лисицата на Пенрик
— Не, не можеш да създадеш Велик червей! — каза Инглис възмутено. Е, явно не беше толкова възмутен, че да се надигне от покрития с мъх речен бряг, където лежеше, подпрян на лакът, закрепил въдицата на босите си крака.
— Е, току-що го направих. Виж какво мъжле! — Пенрик му показа калното розово създание, което се гърчеше в шепата му. — Не е ли сладък?
— Не — отвърна намусено Инглис.
Дори гримасите на шамана не можеха да подплашат прекрасното утро, помисли си Пенрик. Няколко чудесни часа, в които да избяга от задълженията си и да се прави на рибар. Тихият вир сред хълмовете над Изтокдом напълно бе оправдал, че и надхвърлил ентусиазираните хвалби на Инглис — хладен, на сянка под дърветата, позлатен от слънцето. Е, май нямаше много риба във водите му, но утринната мъглица скоро щеше да се вдигне, след още час-два слънцето щеше да напече… изобщо, идеални условия да се топнеш във вира и да поплуваш на воля, размишляваше мързеливо Пен. Определено.
— Освен това — добави Инглис и проточи врат да погледне червея в шепата му, — откъде знаеш, че е „мъжле“? Може да е женски.
Пенрик сбърчи нос.
— Чувал съм, че червеите са едновременно мъжки и женски. Мъжко и женско в едно тяло.