— А, значи точно като теб — подсмихна се Инглис.
„Добре е да се знае, че момченцето ни не е загубило способността да се заяжда“ — коментира Дездемона. Явно го намираше за забавно. Храмовият демон, който живееше в Пенрик и беше източник на магьосническите му способности, определено беше женски, което все по-често му даваше повод да се майтапи с новия си приятел Инглис. „Инглис кин Вълчаскала, член на Кралското общество на шаманите (в изпитателен срок)“, както подписваше писмата си с надеждата скоро да се отърве от злополучното пояснение в скобите.
Пен се постара да отвърне подобаващо, но светлината на утрото бе прекалено блага за саркастични подхилквания и той просто се усмихна.
Инглис поклати глава.
— Не е за вярване, че си овладял техниката само с гледане. Присъства на едно жертвоприношение в двора на менажерията вчера и вече създаваш Велики зверове.
— Е, прочетох и книгата, която ми изпрати, писмата ти също, освен това от две седмици си говоря с теб и колегите ти от кралското общество, а прегледах и още няколко труда по темата, от които половината не ставаха за нищо, между другото. Това е често срещан проблем при писмените източници. Разказват много повече за човека, който ги е написал, отколкото за проблема, който би трябвало да разглеждат.
— Уж и двамата сме учени, обаче ти си истински книжен плъх в сравнение с мен — каза Инглис. — Струва ми се несправедливо, че… няма значение. Добре де, вижда се, че това нещо е тръгнало по пътя към Велик червей… — Побутна гнусливо с пръст създанието. — Две души в едно тяло, ако изобщо може да се говори за душа при червеите, но… какъв е смисълът? Никой човек не би пожелал да приеме в себе си духа на червей, а и защо да го прави? Какви сили би получил в замяна? Да убеди бълха да скочи в козината на куче?
— Би било добро упражнение за студентите, които се подготвят за шамани — разгорещи се Пен. — Или за бъдещите магьосници поне. Доколкото знам, червеите са теологически неутрални създания. Утре ще се пробвам с мишки, стига мъничките им душици да не се окажат твърде тежки за мен. Те са вредители под крилото на Копелето, а като негов заклет свещен аз имам правото да се разпореждам с тях свободно. Поне на теория.
— Да не дава Братът — въздъхна Инглис. — Пък и такива „упражнения“ не са нещо ново. Трябва да имаш повече свободно време, отколкото здрав разум, за да се занимаваш с това. Низшите създания, за които говориш, не могат да издържат товара на повече от няколко души. После умират.
— Сериозно? — възкликна Пенрик. — Трябва да го тествам това.
— Че как иначе — измърмори Инглис и поклати пораженчески глава. Обаче остави въдицата настрани и се надигна да види.
Пен извади пет-шест червея от кофата със стръв и се опита да ги подреди в права линия върху един плосък камък. Те, естествено, не харесаха плана му и взеха да се гърчат безредно — тактика, която богът на Пен вероятно би одобрил, — но с цената на малко горна магия той ги строи временно в редица. Подхвана експеримента си от края на редицата и с известни угризения на съвестта жертва първия червей, за да прехвърли душата му във втория, като се опита да убеди сам себе си, че такава смърт е за предпочитане, ако си червей и предстои да те нанижат на кукичка и да те удавят в дълбока вода. Четири червея по-нататък теорията на Инглис се потвърди — нещастното създание се пръсна под натиска на акумулираната жизнена магия.
— О — тъжно каза Пен. — Жалко.
Инглис завъртя очи.
Пенрик заряза първия си недотам успешен експеримент в шаманското изкуство, един чисто теоретичен напън, предвид че обитаващият го демон на хаоса би блокирал всеки опит Велик звяр да бъде жертван в полза на Пен и така да му даде силите на истински шаман. Вдигна въдицата си и примижа към кукичката, която се люлееше празна. Подсмръкна и изправи рязко въдицата, за да залюлее влакното към себе си, после сложи на кукичката нова стръв — един от току-що жертваните червеи, — като се утеши с мисълта, че така смъртта им, причинена от неговите аматьорски занимания, няма да е съвсем нахалост. Заметна въдицата и плувката цопна близо до плувката на Инглис.
След няколко минути подметна:
— И двамата сме храмови магове, макар и от различен вид. Защо ловим риба по толкова неефективен начин?
— Защото ако използваме магия, ще сме приключили преди виното да се е изстудило — каза Инглис и кимна към гледжосаните стомни, оставени в една плитчина наблизо.
— Добър аргумент — съгласи се Пенрик.
— Да си налеем още?
Пен застопори въдицата си между два камъка и стана да вземе отпочнатата стомна. Напълни чашите догоре, като изтръска последните капки в тази на домакина си, после разрови кошницата за още от прекрасния хляб, който си носеха за мезе. Така де, целта на риболова не се изчерпва с улова на риба.