Двете форми на постживот бяха потънали една в друга със смирението и мъдростта, недостъпни за техните създатели.
Красотата и светът
Пред огромната прозрачна стена на „Гондолата“ стояха две човешки същества.
– Каква безсмислена красота – каза единият.
В очите му играеха отраженията на плуващите златни и синкави сфери.
Другият не реагира и продължи да гледа безмълвния танц, разгърнат в аквамариненото небе на Неогея.
– Аз така и не разбрах от какво е издигнат този огромен тризъбец – обади се пак първият.
– Ти май не си запознат с предисторията, а? Как попадна тук? – попита вторият.
– Енергетик съм, настройвам новия ви реактор. Далеч не на всички изследователски бази, където отивам, ме въвеждат в темите на изследванията си.
– Аха. Този двукилометров тризъбец е структуриран като дърво.
– Искаш да кажеш, че е израсъл самостоятелно тук?
– Доколкото са самостоятелни самосглобяващите се роботи в нашите производствени центрове. Биопрограмиране, драги, спуснато от неизвестна цивилизация. Поне това можахме да разберем. – Откъсна замисления си поглед от сферите и се обърна с усмивка към събеседника си: – Гледай сега, това сигурно не си го виждал.
Гигантският тризъбец безшумно завибрира, от „рогата“ му потекоха надолу полупрозрачни енергийни мантии. В центъра над средния му връх се появи жълта точка и започна видимо да расте. Скоро наедря до златна сферичка, която полетя и се нареди в един от спиралните хороводи, изпълващи небето.
– Защо всеки 7 часа и 39 минути, защо веднъж златна, веднъж металносива, защо не се издигат направо в космоса, а се нареждат в опашката на тези фрактални спирали, това никой не може да каже.
– А после какво им се случва?
– Издигат се над атмосферата и политат в различни посоки из вселената. Така е открил първата Оноре Фонтаняк и решил, че това е кораб на чужда раса. Опитал всички форми на контакт, дори и току-що изобретените семантични проекции във вакуума, но не получил никаква реакция. Решил, че е автоматична сонда, и решил да я проследи… Години след това открихме и Родилния дом, който виждаш пред себе си.
– Защо пък родилен дом?
– Ама ти… да, всъщност за настройка на реактора не ти трябва да знаеш какво захранва. Виж тази „фиданка“ с три клонки, чийто дънер в основата си е над петдесет метра в диаметър, има корени, които стигат до магменото ядро на планетата и смучат енергия, но за нас тя е недостъпна, а и екологичните ограничения не ни позволяват да ползваме какъвто и да било местен ресурс, така че за да може нашата станция да си виси тук и да наблюдава, е нужен твоя реактор…
– Чакай, ти не доразказа какво е видял Фонтаняк, когато проследил сферата.
– Да, ами Оноре последвал златната сфера до една безжизнена планета, макар и с атмосфера, и видял как златното яйце се пуква и от него изтича рой нанобактерии, които пъргаво се заели да моделират живи същества, адекватни на местните условия…
– Значи затова вашите хора непрекъснато говорят за „Сеячите“…
– Това е работното име на цивилизацията, забъркала цялата тази каша. Такъв акт на биологично сътворена еволюция е наблюдаван вече десетки пъти и със сиви, и със златисти сфери. А ние тук баем върху генома на тризъбеца като гадатели на кафе и се мъчим да разберем нещо повече за тази „сеятелна“ раса създания.
Погледите на двамата събеседници отново бяха привлечени от фракталния танц на сферите. Спиралите им се преподреждаха в нова структура на безупречния си хаотичен порядък.
– Виждаш ли, приятелю, никоя красота не е безсмислена. Някога, в началото на Първия хуманен прелом, се е родил девизът „Красотата ще спаси света“. Днес спокойно можем да кажем: „Красотата ще роди света“.
Проектът ЕВРОПОЛИС
Замисълът за „Проекта Европолис“ възникна през 1999 г. Представата, че през следващите години някъде в сърцето на Европа стихийно може да възникне град – спонтанна столица на Европейския съюз, завладя въображението ми и реших да го предложа на събратята си от Дружеството на българските фантасти „Тера Фантазия“ като междуавторски, а по-късно и като международен, паневропейски литературен проект. Съответно аз трябваше да напиша първите произведения, които да зададат параметрите и атмосферата на виртуалното селище, където етносите и традициите на всички европейски народи образуват сплав от срещата с енергията на бъдещето. Засега предлагам на вниманието ви тези три разказа. Една повест е в процес на създаване. Николай Теллалов се включи в проекта с три чудесни разказа, Георги Малинов създаде най-крупното произведение в този колективен свят – повестта „Прототипът“, а Григор Гачев работи над своя визия за него.