… студено ме погледна и изговори – баща ми винаги изговаря докрай думите, не си играе с тях като с парите, – ти, вика, синко, да не мислиш, че правенето на милиони е като съчиняване на страхотии? Как мога да му обясня, че единствено, докато съчинявам тези „страхотии“, се чувствам жив, че по този начин виждам скритата жестокост на света? И в култа на Ро-зог ми харесва искрената голота, с която е разсъблечено убийството – може би най-човешкото действие, ако не се смята сексът, разбира се…
Та-тарата-таратата-таратата-татарата, чушки-мушки, бели гушки, да ги пипнеш бели гушки, като чушки или душки, писвай, миксвай, назлъндисвай… хобот, защо пък хобот… май… ааа, да не забравя лекарствата си преди лягане… че утре пак ще имаме ритуал по призоваване на М-зог…
Петима от спящите на 55-ия етаж едновременно сънуваха убийство. Ще кажете, какво толкова, нали са писатели на хорър – това им е работата, но въпреки това такова съвпадение става рядко дори и тук – като парад на планетите.
Никой от живите в този момент не знаеше, а и не можеше да знае, че под подовото покритие на апартаментите на етажа, върху бетонната плоча, с човешка кръв е нарисувано петоъгълно заклинание. Огромният йероглиф на езика даро беше нанесен върху още мокрия бетон на плочата, после бяха положени инсталациите на подовото отопление и красивите пластолитови плочи на настилката.
Йероглифът имаше пет върха, над всеки от които се разполагаше по една спалня от петте ъглови апартамента. Всеки от тези върхове имаше и по една тънка нишка, която го свързваше с центъра на петоъгълника, където според официалните чертежи, оставени в градския архив от Мортаделини, трябваше да има централен ствол на небостъргача. Но на нито един чертеж не беше указано, че в този ствол е предвидена малка камера, запечатана още при основното строителство. В напълно затворения обем имаше само две неща – малка петоъгълна дървена масичка, покрита с ритуални знаци от езика даро, а върху нея стоеше укритият от археолозите уникален артефакт на религията даро – кристалът Възел.
Целият 55-и етаж на небостъргача „Пентагрониум“ беше превърнат в ритуален камък за призоваване на древното божество Ро-зог, представляваше магически капан, който бе готов да щракне, ако се изпълни едно-единствено условие. Удивително е, че условието не се бе изпълнило досега. Едва тази нощ това се случи!
Маститата авторка на 38 романа за убийцата на зомбита Бети Блъди, която имаше навика преди лягане да остави на дисплея на компютъра си недовършена сцена от поредната книга, сега я сънуваше. Чудовището, което се готвеше да я разкъса, не беше от нейния роман и никак не приличаше на сънувано…
Руският студент, който страстно се надяваше никога повече да не види родината си, продължаваше насън да превежда френския разказ, който очакваха от него в списание „Кръв и кости“. В разтегленото пространство на съня убиецът все не можеше да пререже сънната артерия на героя и струята кръв…
Младият автор, който вече бе публикувал два разказа в любимото списание и подготвяше за печат други три, в тази нощ изведнъж ясно видя кого ще убива, сам, със собствените си ръце. Друг път жертвата му беше в мъгла, говореше непонятни фрази и всичко ставаше лесно като в гейм-симулация. Но сега той ясно позна баща си и това го изпълни с неизразима наслада…
Дебютантката преживяваше вечерта след триумфа на първата си книга в сладостни сънища. Превъзходното ù настроение се помрачи само веднъж, когато тълпата симпатични извънземни същества изведнъж промени поведението си, започнаха да ù мятат злобни погледи, предните им зъби се оголиха и тя изведнъж забеляза, че държи в ръцете си автомат, за който знаеше със сигурност, че е със сребърни куршуми. Натисна спусъка. Съществата с ярост гълтаха куршумите и се пръскаха във въздуха на отровно зелени парчета…