Хитро се усмихвам, толкова години четене на фантастика би трябвало да ми свърши работа…
– И тоя свят, където си живял… също България ли е?
– Какво е това България?
– Държавата, в която се намираш.
– Какво е това държава? Нещо като кръг на ада ли?
– Абе вие там нямате ли си различни народи, езици, всички на български ли говорите?
– Никога не ми е минавало през ума, че езиците могат да бъдат различни, на цялата ни планета езикът е един и същ.
Я па тоя, планетарна хармония му се прищяло!
– И той е български?
– Не знам, сигурно щом душата ми мине отвъд, научава местния език.
– И според вашите познавачи на отвъдното, какво се случва с вас в Ада? – влизам в тон с играта.
– Ами пълно е с дяволи, които ни измъчват. Ти сигурно си някакъв гид и трябва да ме въведеш в обстановката.
Дъвча устни замислено. Защо пък не, ролята на гид дава възможности.
– Питай какво те интересува, но казани и огньове не мога да ти осигуря.
– Какви казани, какви огньове, работата на дяволите е да ни правят живота мъчителен.
– Така ли? И по какъв начин?
– Доколкото си спомням… създали са ред, който за нас е ужасен.
– Например?
– Например, говорят ти неща, които не са действителност, правят ти неща, от които боли, държат те в положение, което причинява страдание, не ти разрешават неща, които са ти нужни.
– Искаш да кажеш: лъжат, бият, принуждават?
– Както ги казваш тези думи, разбирам, че много добре владееш същностите им…
– Ами разбира се, че ги знам, цял живот ги правя и ми ги правят!
– Знаех си аз, че си дявол!
– Е, понякога ми викат „голям гявол“, ама не съм чак толкова òправен.
– И, значи, признаваш, че си правите такива неща един на друг?
Вече ме вбесява тоя! Кипвам:
– Да се лъжем ли? Че то без това няма да има политика, търговия, реклама, договори, правила, в края на краищата! А сигурно и изкуство…
– Защо, ние, живите, си имаме изкуство, и никой не лъже никого. А онова с болката?
– Ами има едни лоши хора, които за удоволствие или защото искат да вземат нещо, пребиват някой човечец. Ама аз не съм от тях!
– Знаех си аз, знаех си… – стене почти речитативно оня.
Май трябва да сменя темата.
– Чакай, чакай, положението не е толкова черно тук. Ами ако беше попаднал някъде в Америка, където снайперисти отстрелват хората по улиците като юрдеци, или в Африка, където могат направо да те изядат, или в Анадола, където да ти направят нещо по-лошо и от смъртта…
– Леле, колко кръгове имал този Ад!!!
Лудият съкрушено клати глава, надига се и без да си плати кафето, тръгва към вратата. На прага спира замислено и се обръща:
– Все пак благодаря ти, че ме въведе в тукашното… Как ти викат?
– Верго ми викат, съкратено от Вергилий Тюфекчиев, майка ми беше литературоведка.
– Ааа! – маха с ръка безнадеждно лудият и излиза. Проследявам го с поглед и прочитам уличната табела на ъгъла.
Чакай, откъде беше това: „На попрището жизнено в средата…“.
Махмурлък
Вървя по пролетната улица и се усмихвам на цъфналите дървета. Дишам дълбоко и… не, не живея светски, защото съм обещал да не пия и на жена ми, и на моя психотерапевт.
Той, горкият, съвсем се съсипа, докато ме лекуваше. Накрая започна да ги говори едни… съвсем хахави, чак го съжалих. Моето пиянство било уникално, вика, било се пренасяло на околните, и не само ги заразявало, ами и се предавало на целия свят. И още по-такива неща говори, ама все научни и засукани, та нищо не запомних. Сякаш ме псуваше на латински.
Ама сериозно ме замисли и реших наистина да зарежа пукницата. И ето ме свеж като корнишонче – три дена нито капка. И днес се престраших да изляза навън. За пръв път от години насам се заглеждам в хората, спирам пред витрините… красота. Хранителни стоки, погледът ми залепва в сочен хамбургски салам, кърваво-червен, отдолу реклама: „безумно вкусен…“, бла-бла, съдържание: Е-та десет вида, соя, овкусители, ароматизатори, тоалетна хартия, силаж, отдолу с големи букви: „БЕЗ ПРИМЕСИ НА ГМО И МЕСО!“. Странно, откога хамбургският стана вегетариански? Толкова дълго ли е продължил запоят ми този път?
Я да видим, какво си спомням за тази улица? Точно до тази бакалия трябваше да има бръснарница, или как им викаха, козметичен салон, да, с красив червено-син надпис и вензелни букви: „БРЪСНАРО-ФРИЗЬОРСКИ САЛОН“. Но защо я виждам отразена във витрината? Извъртам се на сто и осемдесет градуса и облещен гледам там, където имаше квартален клуб на някаква партия. Същите вензелни букви, същото червено на синьо, но пише: