Специфично бе участието на младия Юрий Илков. Той, бидейки все още лейтенант, вече беше известен с прозвището си Генерала. Никога няма да забравя сборищата ни в неговата ергенска квартира зад Нотариата, която любовно наричахме „Късноприемница под пагона“, понеже там се изсипвахме цяла тумба след 22–23 часа, когато най-после успяваха да ни изгонят от Младежкия дом. Не ми се мисли как Юрата е отивал на другия ден на работа в 6… Помагаше и Георги Арнаудов, който тогава беше кандидат-автор и двамата заформяхме нашето по-късно сътрудничество.
Дори се сещам, че имаше не особено кадърни мераклии, които написаха отклонения от сюжета, но те не бяха одобрени от основния творчески колектив. Доскоро из папките ми се мяркаха такива машинописи…
Въпрос: Освен частите с по-самостоятелно звучене, дело на Александър Карапанчев или на самия вас, съществуват ли други запазени? Нали един класик със славянско име беше казал, че ръкописите не горят?
Отговор: Абе, те може и да не горят, ама се губят. Нямате си представа какво ли не съм правил, за да ги намеря!!! Дълго време подозирах колегата Васил Сивов, че съм му дал Буримето да го чете, но се оказа, че не! Така частите, написани от Чернов, са най-сериозната загуба на текста – в тях допълнително бяха мотивирани доста от чертите на Аристид, Халофер и мадам Ахак Хък. Това съответно би могло да породи известно недоумение у съвременния читател.
Въпрос: Погледнато през вълшебния кристал на толкова текли-изтекли години, как преценявате сега Буримето? И къде е мястото му в обобщената картина на родната фантастика?
Отговор: На моменти ми се струва, че то вече е загубило своя чар, а аз си го харесвам само защото ми напомня за мен – младия. Ала докато го сканирах и редактирах за публикация (която практически се явява първа), въпреки литературните му недостатъци реших, че си заслужава да бъде прочетено и днес…
Въпрос: Добре, но има ли какво да вземат от това Буриме съвременните ни фантасти – от неговия текст, от социума, когато то е създавано, въобще от целия този експеримент?
Отговор: Мисля, че да, и то не е единствено докосването до онова, над което сме се смеели и подигравали тогава. Смятам, че в „Полетът на „Буриданово магаре“ (така бяхме озаглавили нашия опус) още живеят универсални сатирични и лирични попадения, които са над времето. За моите части ми е трудно да преценя, обаче цялостните истории на Карапанчев според мен са истински фантастични разкази с оригинални социални идеи и с плътна по своему атмосфера.
Въпрос: Накрая – господин Славов, знаем, че оцеляването на днешния отечествен фантаст е свързано с много болки и тъги. Да ви попитам: вие лично как успявате да се преборите с тях?
Отговор: По метода „Луд умора няма“. Например – на фона на пълното равнодушие към нашего брата от страна на масовото общество – наскоро в Бургас основахме национално Дружество на българските фантасти, наречено „Тера Фантазия“. И си подадохме един на друг ръка. Или както би казало самото Буриме: „Ако се взаиморазбираме взаимообразно, защо да не се подкрепяме взаимоуважително?“.
Полетът на „Буриданово магаре“
(Глави от роман-буриме)
Бар „Формоза“
Трансгалактическият празнолет „Буриданово магаре“ се носеше по обсипаните с космически прах друмове на Галактиката. Неговият духовен глава мосю Аристид, изпълняващ по съвместителство длъжността Генерален космосъзерцател, се бе отпуснал пред централния екран и пребиваваше в блажена дрямка. Пред неговия душевен взор се нижеше издрасканата лента на спомените от близкото и недотам близкото минало. С потресаваща детайлност в кадъра на паметта му възникнаха плесенясалите стени на бар „Формоза“, където той и старшина-школникът от Bоенно-търговския флот Халофер давеха скуката си в долнокачествено уиски. Аристид четеше любимия си вид проза – менюто! Синтетичният мозък на Халофер, безнадеждно остарял модел, негоден за инсталиране на И. И., непрекъснато бъркаше пистите на мисълта си, така че на моменти репликите му придобиваха неподозирани и неподозреваeми обрати.