И ви подарява той колчан с хладни кристални стрели, летяща вибраена, песни от сандинските празници и хиляди неуловими отблясъци, изменчиви и дъгоцветни, родени от хроноафазията на… о, може би… от вашата?
Атанас П. Славов е изтънчен, дискретен, той няма да се опита да ви се натрапи или да засегне вашата чувствителност с понякога твърде особения си поглед върху нещата. Той просто благоволява да ви вземе за спътник, както е направил с Георги Арнаудов, за да стъпите заедно върху живите тъмночервени плочи, които водят през виолетови гори към непонятното отдалечаване на деинорите, към неразгадаемото черно съоръжение – извор на сияйната река, която тече отвъд света, към КАЙ – безкрая, дето се покои Всемирът.
Наистина безграничен поглед има Атанас П. Славов и чувството за всеопрощение на по-висшия. Пленителни са неговите пейзажи, неговите персонажи със звънки имена – Ден Сир, Зун Себенера, Дан Саминик…
От Атанас П. Славов може да очаквате всичко, дори безпощаден анализ на човешкото общество – едно огромно поле на незрима война – непрекъснато взаимно изтласкване на няколко мегакорпорации с техните неизброими и неизмерно сложни за бедните земни жители интереси. И всичко това от гледната точка на висшите прилича на една дархианска игра, където между двама съюзници се сключват съюзи срещу трети, без това да подобри техните взаимоотношения.
Сложно ли стана? Спокойно. Атанас П. Славов ви го разяснява на добър български език, интересно, с виртуозни преплитания на заключенията на дархианската психономия и човешката представа за същината на света, която е в състояние да повлияе дори на дархиански космодор.
А с какви още ценни и възбуждащи любопитството неща ще ви запознае Атанас П. Славов! Аха. Ето го Хорхе Родригес. Трийсет и седем годишен. Особени белези няма… хм, всъщност има – замислен. И небръснат. Не се притеснявайте, ще се обръсне с тъпо ножче. И ще си задава тъпи стандартни въпроси, преди да се заеме да търси някакъв си Диас от предишното правителство. И ще го преследва с всичкото си умение на най-вещ издирвач на необикновени престъпници през жарки плата, каньони, из затънтени миньорски селища по време на карнавала… И ще го настигне сред изстрели, грохот на базуки и динамит… и ще говори с него за управлението на реалното, вътрешното, биологичното време. За социална кибернетика, за… Да, бе! Как ли не съм се захванала да ви преразказвам повест, която си струва да бъде „изкълвана“ буква по буква дори от пренебрежително взискателни персони.
Но ако случайно сте се разсеяли или уморили, вземете малко виталертон. Ама съвсем, съвсем мъничко, защото е изпробван само върху животни. Какво ли не правим с горките животинчета в името на човешкото усъвършенстване и просперитет? Да знаете, че съм против това все да използваме напълно невинни създания за смътните си цели. Та на въпроса – даже да сте много закъсали, внимавайте с виталертона, защото след като почувствате тялото си безпределно здраво и съвършено, може с философска гордост да пожелаете да развиете и духа си. А това май не е много полезно, понеже докосването до съвършенството… Абе, хайде да оставим съвършенството за опитните животни, защото и животните се нуждаят от лечение понякога – това е разумното оправдание на Атанас П. Славов.
А той умее да бъде ироничен, уязвяващ и опрощаващ… и да изяви стотици аспекти на своята творческа и свободна личност, която не се бои от никакви прегради. Дали ще ви пренесе на Фиорин, или в глъбините на човешкото естество, все едно. Той може!
И това е най-важното.