И е време да свършвам.
И уж ви казах доста неща, но знайте, не съм ви осведомила за най-важните и най-интересните, тъй че… нали сте грамотни? Сядайте, четете и се радвайте.
Сборник „Мигновечност“ – издателство „Аргус“, София, 2007
Призвание: художествен ръководител
Светослав Николов
След мимолетното лятно затишие бялата сграда отново заживява своето обичайно творческо всекидневие. Стройни момичета бързат за репетицията на студио „Модерен балет“, от стаята на група „Колегиум“ долита тиха, още търсеща себе си мелодия… Мога да вляза през толкова много врати – и тутакси ще попадна в някакъв интересен и вълнуващ свят. Градският младежки дом „Лиляна Димитрова“ е събрал под един покрив пантомима и политическа песен, изобразително изкуство и симфонична музика, литература и компютри…
За много от клубовете и съставите тук сме слушали или разказвали. Понякога дори без да се замислим колко труд и вдъхновение са въплътени в един-единствен звезден миг, в „неочаквания“ или пък „поредния“ успех. Трупали сме в бележника имена и факти, звания и медали, без да осъзнаем, че ето на, в този момент с нас говори човекът, който пръв е повярвал в истинността на мечтата си. И е „заразил“ другите със своята вяра. Той – художественият ръководител…
Най-отдавна познавам Атанас Славов. Да, същият този, който заедно с Росица Панайотова пише статиите под рубриката „Научна фантастика“ в нашия вестник. Свързан е с клуба по фантастика, евристика и прогностика „Иван Ефремов“ от самото му създаване преди повече от десет години, а е художествен ръководител отскоро, откакто клубът заедно с 18 златни медала получи званието „представителен състав“ на VI републикански фестивал на художествената самодейност. Преди да стане такъв, какъвто е сега, Атанас беше секретар на клуба, дизайнер на клубното помещение, ръководител и активен участник в ремонтите на клуба, главен счетоводител на клуба, домакин на клуба, кинолектор на клуба, ключар на клуба, ерудит на клуба по теория и история на световната фантастика…
Понякога съвсем сериозно съм се питал дали в главата на този човек няма някакво още неизвестно на науката запаметяващо устройство, което му позволява с лекота да цитира безброй автори и произведения, четени преди години и съхранени с най-същностното от това, което са създали? Дали някой НЛО тайно не му помага да генерира в себе си оригинални – въпреки планините от прочетена фантастика – идеи за собствени произведения: разкази, романи, сценарии? И дали не е открил някъде изворче с приказна жива вода, дето възвръща стократно силите на човека след изтощителен труд? За първите две не знам, но за третата питанка съм сигурен – той жадно пие от извора на мечтата по онзи бъдещ, мислен и предчувстван, по-красив и по-справедлив свят. Затуй е и приятно, и не съвсем лесно да общуваш с него – жаждата го терзае, кара го да живее с все нови и нови „невъзможни“ планове, прави го винаги неспокоен, винаги страстно-търсещ. А заедно с него прави такива и много от членовете на интегралния клуб „Иван Ефремов“.
Какво ли не е преживял за това десетилетие вечният оптимист и мечтател Атанас Славов! Опити за „преврат“ и неразбиране на спецификата в клубната работа (клубът не е място за задоволяване на болезнени амбиции, нито пък фон на нечия кампанийна парадност), три фестивала на сродни звена от цяла България и няколко сборника с литературно творчество на клубни членове, раждането на първото у нас специализирано издание за фантастика, евристика и прогностика – ФЕП (засега все още във формата на вестник), и първи творчески находки в областта на кинофантастиката, цветомузиката, фантастологията… Но когато го видиш пет минути преди началото на поредната сбирка, просто нямаш време да повярваш във всичко това – той се вълнува и кипи в подробностите, сякаш точно тази вечер застава за пръв път пред няколкото десетки умни и безпощадно внимателни очи.
Нека го оставим именно тъй – повел ги отново към необятния космос на човешките мечти, а ние с вас да надникнем и зад друга врата!
Вестник „Средношколско знаме“/4.ІХ.1985 г.
В клуба намерих себе си
(Едно признание, дошло от Америка по повод 30-годишнината на клуб „Иван Ефремов“)
Вал Тодоров
Когато прекрачих прага на Клуба по фантастика, не знаех, че правя може би най-важната крачка в живота си. Това беше преди 27 години. Бях осмокласник с блеснали от любопитство очи от Софийската математическа гимназия. Бях запален фен на научната фантастика, макар че не знаех още думата „фен“. Тогава Наско Славов, като истински апостол на правата вяра на мечтателите, говореше за нечувани светове и фантастични реалности на фона на музика от „Пинк Флойд“ и диапозитивно шоу от психеделични обложки на плочи и сюрреалистични колажи. Наско беше зрял мъж тогава, а аз – хлапак. Сега, поради някакво странно изкривяване на времето в света на възрастните, сме почти връстници.