Всеки месец „Орфия“ ще ви представя по 300 страници от най-доброто в българската, руската, украинската, белоруската, чешката, словашката, словенската, хърватската, сръбската, полската и македонската научна фантастика, фентъзи, хорър и комикси.
„Орфия“ ще включва не само разкази, повести и романи: всяко издание ще съдържа десетки цветни илюстрации, графики и фотоколажи, както и рецензии на филми и книги. Всъщност бихме могли да кажем, че всеки брой ще съдържа свой собствен албум за фантастично изкуство.
„Орфия“ ще ви запознае с живота на славянския фендъм, като ви даде шанса да участвате в нашите сбирки и дейности. Ще изследваме в дълбочина писатели, художници и фенове.
„Орфия“ ще ви доближи до нови технически, социални и философски фантастични идеи, ще ви срещне със създатели на невъзможното, ще ви разкрие тайните на природата и ще ви информира за всички видове трансцендентни феномени в нашата част на света.
„Орфия“ е страна, която не съществува на картата. Нейната територия е въображението на милиони славяни, а границите ù са отворени за всички, достатъчно любопитни да я посетят.
Да покрием цялата тази територия и да ви покажем образци от всеки стил и всяка страна е изключително трудна задача, особено понеже сме първопроходци в тази област. Единствената цел, която си поставяме с нашия първи брой, е да очертаем границите на славянската фантастика пред вас и да ви обещаем по-доброто, най-доброто, че даже и повече!
Тук сме се опитали да съберем автори от всички славянски страни. И успяхме. Чувстваме, че фантастиката трябва да стои над дребнави политически и националистични интереси, и сме готови да публикуваме всеки автор, чието дело е вплетено във великата славянска мрежа.
От друга страна сме убедени, че най-добрият начин да ви покажем същината на славянската фантастика е да включим колкото се може повече и по-разнообразни стилове. Така на тези страници Съветският съюз е представен в лицето на братя Стругацки и Святослав Логинов, първите – безспорни лидери в своята област, вторият – многообещаващ млад автор. Всички български писатели също са в началото на своята писателска кариера.
Невъзможно е да обхванем всички аспекти на жанра, но все пак се надяваме поне отчасти да сме успели. Историите, които следват, обхващат всички епохи и гледни точки във фантастичното: от чистото фентъзи „Пазителят на прохода“, през историческите пластове на „Вергилий и водата“, та чак до едно неопределено бъдеще в историята на братя Стругацки, която всъщност е глава от техния роман „Пладне, 21. век“; от класическите разкази на Карел Чапек до съвременната проза на Велко Милоев; от социални сатири като „Шепотът на пролетния дъжд“ до антиутопии като тази от Марек Хуберат.
Статиите и рецензиите в този брой може и да не са сензационни – всъщност умишлено сме ги избрали такива. Това, което имат за цел, е да ви дадат най-обща представа за нашите предстоящи материали, както и бегъл поглед върху фантастичното изкуство в страните ни. Всеки от тези раздели в бъдеще ще предостави задълбочено изследване на своя предмет.
А бъдещето, надяваме се, ще е светло. Списанието ни ще започне да излиза ежемесечно от март 1990 г.
Надяваме се, че „Орфия“, преведена с толкова любов и усърдие през първите стъпчици от живота ù, ще намери своята публика сред англоговорящите фенове навсякъде по света и ще ни даде шанса да ви запознаваме с най-добрата славянска фантастика всеки месец!
Ние, съставителите на „Орфия“, ще разчитаме на писмата ви да ни помагат винаги да избираме най-доброто.
Очакваме ви с нетърпение.
Главен редактор: Атанас Славов
Превод от английски: Илка Чечова
Забележка: Тези, които се интересуват, могат да изтеглят на PDF цялото списание оттук: http://www.mediafire.com/download/e7b2tu9b9cycd7h/Orphia-full.pdf
Фантастичната реалност в компютърната живопис на Атанас. П. Славов
Калин Николов
В пролетните месеци един от авторитетните седмичници посвети притурката си за култура на фантастичното изкуство и актуалните събития в клубовете, свързани с бъдещето, прогностиката или утопията. Поводът бе предстоящият Европейски конгрес в тази област – събитие от сериозна величина за феновете на стария континент и дори в света, – който ще се проведе евентуално у нас… Дотогава върху вестникарските страници бяхме виждали цялата ни нова и стара класика, обяснена с езика на популяризиращото изкуствознание и неговия нов клонинг, рекламата. В същото време делегация от българските организатори бе посетила бивша зам.-министърка на културата. От нея те чуха, че многогодишното движение за фантастично изобразително изкуство в България – това единствено неформално художническо движение у нас през отминалите десетилетия – не било съществувало…