И така, във вестника, напук на онези най-често реминисцентни заемки от постмодерни вълни и познатата родна класика, се бе появила една нова визия, чиято неочакваност превръщаше изданието в нещо оригинално и ново. Художникът на тези впечатляващи произведения дори не бе „професионалист“ в рутинния смисъл на понятието. Но той бе обичал много години магията на изобразителните изкуства, бе работил и другарувал с художници, бе израствал като фантаст (и писател, и теоретик) покрай необята на оригиналите или репродукциите, бе съхранявал албуми и ровил из компютърните сайтове на лов за добри изображения… Атанас П. Славов, така се казва творецът, не се нуждае от нашето великодушие, за да се нарече вече и художник. Авантюрист по съдба и собственик на биография, красяща живота на стойностните американски писатели – маркшайдер, дърводелец, мебелист, редактор, съставител на сборници и автор на разкази, а и на роман, издател, разрушител на собствената си издателска империя, общ работник… – изкуствата изглежда са областта, чрез която той намира поредната сила да се преобразува. Смятам за важен факта, че Атанас П. Славов е автор на предговора на едно от двете албумчета фантастична живопис от началото на 80-те години, популярни зад граница като единствените издания на неофициална българска живопис…
Веднага трябва да се поясни, че въвеждането на компютърния език сред пластичните принципи на изображението нито е ново за света, нито е шокираща практика в много най-съвременни визуални жанрове. Учудваща и едновременно обяснима е приликата в международния речник от средства, използван сред изявяващите се в областта. В редица от случаите те дори не се подписват с истинското си име, а и не е ясна множествеността от субекти или технически лица, довели до последната фаза на самата творба.
Българското изкуство обаче, нарочило си няколко коловоза, често забравя средновековните космически карти от църквите в Арбанаси и Драгалевци, и летящия човек от Христо Станчев (помни се неговата „На нивата“), и диаболизмите на Георги Машев, и митологичните призраци на Александър Мутафов, и абстракциите на Васил Иванов, и безтегловно летящите към своето духовно пространство хора на Атанас Пацев. Може би затова космическото чувство на Наско Славов запълва не просто празнините, колкото внася равновесие за философското право на художника да бъде СЪЗДАДЕН от любовта си към нещата в изкуството. От друга страна, творбите му са съставени с все още недостъпния инвентар от формули и пиксели, цифровизирани изображения, файлове, формати, векторни фонове и т.н., нещо, което малко български художници осъзнават като паралел на емоционалната си интелигентност. И така – Академията (отглеждаща колегиалност, в резултат на която например некрологът на младия скулптор Христо Христов, покорител на Еверест, бе скъсан още на втория ден и повече неподновен) със станалата традиционна практика преподавателите да вземат пари за приемане там, или художествените училища (толкова бедни, че обновяването на една тоалетна се показва като национален подвиг в „Шоуто на Слави“) все още трудно могат да тръгнат с ОБУЧЕНИЕТО в стимулиращи модела му версии. По-скоро напротив… А подобен инат е оприличим с онези някогашни художници, които са се подигравали на Паоло Учело, че се е вълнувал от перспективата и математическия скелет на пространството.
Както казах, картините на Атанас П. Славов са резултат на привързаност към фантастиката и етап от съвместното дълголетно съжителство с нея. И тяхната поява не ме изненадва: през 1982 година двамата имахме шанс да видим творбите на зачеркнатия от средата си художник Васил Иванов, починал (както беше модерно за такива) в психиатрия. Ние гледахме шедьоврите на вълшебника, а Наско и не криеше своето вълнение пред този неочаквано разнообразен, необятен, философски свят…
Списание „Усури“/ юли 2004 г.
България – страна на фантастичните надежди!
Месец август е знаменателен за България и българската фантастика. От 5 до 8.VІІІ. в град Пловдив ще се проведе Eurocon (Европейска конференция на любителите на фантастиката). Естествено, нашето списание не можеше да подмине такова забележително събитие и този брой придоби известен „български уклон“. Тук можете да прочетете разкази на българските автори Янчо Чолаков и Агоп Мелконян. Кориците са оформени с творби на български художници, и то доста сполучливо. Сега искаме да предложим на вашето внимание интервю с известния деец на българския фендъм, писателя, издателя и художника Атанас П. Славов. Без съмнение за нашите читатели ще бъде интересно да узнаят как стоят нещата с фантастиката в България – страната, където тази година ще се стекат издатели, любители и писатели на жанра от цяла Европа.